Кампанията на страх и лъжи от политическото, финансово и медийно статукво има обратен ефект: докато Гърция се подготвя да гласува, страхът минава от другата страна.
Докато Гърция се подготвя да гласува в исторически референдум, леко сюрреалистично спокойствие се е спуснало над Атина. Оптимистичната нагласа на много активисти, особено в лагера на „Не“, контрастира рязко с безмилостната пропагандна война на гръцките и международни медии – да не говорим за кампанията за сплашване, граничеща с тероризъм, започната от представители на ЕС и на гръцката опозиция.
Вече цяла седмица големите корпоративни телевизии тук бомбардират гърците с образи на чиста паника и предстояща катастрофа: затворени банки, опашки пред банкоматите, празни рафтове в супермаркетите, аптеките изчерпват лекарствата, сбивания между протестиращи и полиция. На всичко отгоре, те многократно показваха неубедителни анкети, според които гласуването ще бъде на ръба.
Международните медии в много случаи безкритично възпроизвеждаха този наратив на страх и несигурност, често без двойна проверка на основните факти или без да предупреждават своите зрители и читатели за политическите цели на своите източници.
Нека е ясно: гръцката икономика е в голяма беда в момента. Финансовата система е на ръба на колапс, а търговията и производството изпитват все повече затруднения и са почти спрели. Макар храната да е освободена от ограниченията за внос и страната все още да има резерви за шест месеца от горива и четири месеца от фармацевтични продукти, няма съмнение, че Гърция виси на косъм.
Очевидно медиите имат задължението да информират за този предстоящ икономически срив. Проблемът, обаче, е особеният начин, по който се изобразява развиващата се ситуация – особено когато става въпрос за ролята на политическото, финансово и медийно статукво в създаването на кризата.
Имплозията на гръцките банки беше предизвикана от Еврогрупата и ЕЦБ в много преднамерен опит да се задуши финансово Гърция и да бъдат тероризирани нейните граждани да гласуват с „Да“ за по-нататъшни строги икономии или дори да свалят воденото от Сириза правителство и да се стигне до технократска смяна на режима, както открито предложи председателят на Европейския парламент Мартин Шулц.
Гръцките и международни медии, от своя страна, бяха съучастници в пълна степен в тази дейност. През изминалата седмица те опитаха всичко по силите си, за да подкопаят тихият и спокоен завършек на историческия демократичен процес, който тече в момента в Гърция. Работата е там, че сред широки слоеве от населението тази стратегия просто вече не работи. След години на ожесточена пропаганда големи части от обществото отдавна са изключили ума си за нея. Много хора просто отказват да се поддадат на страха и лъжите.
Не че другата страна не се е опитвала достатъчно настоятелно. В петък вечер, например, изтече един невероятен документ: лист с инструкции стъпка по стъпка, който „Нова демокрация“ – основната дясна, „за“ строги икономии опозиционна партия – е изпратила до най-големите телевизии в страната.
Документът призова редакторите да показват опашки пред банкоматите (тъй като това води до засилване на склонността за гласуване с „Да“); да играят със страховете на жените и пенсионерите (които са идентифицирани като най-уязвимите групи); да се избегне питането кой е отговорен за затварянето на банките (а да се пита само при чие правителство бяха затворени); и най-важното – да се фабрикуват анкети, показващи преднина от поне 5-10% за „Да“.
Забележително е, че напълно корумпираните социолози в страната дори не успяваха да сглобят последното: най-доброто, което успяха да сътворят, бяха анкети, които показват на практика равенство между двата лагера. Както един приятел, който работеше като социолог, каза: “Очевидно е, че не са получили цифрите, които искаха, в противен случай цифрите щяха да са начело на първите страници и телевизионните екрани досега. Очевидно се крият реалните резултати, защото не искат да се засили гласуването с „Не“.“
В тази атмосфера на страх и съмнение демонстрацията за „Не“ в петък вечерта на площад „Синтагма“ изведнъж показа една много различна страна на задълбочаващата се криза: лицето на надеждата. В рязък контраст с образите на паника и гняв по телевизията, демонстрацията за „Не“ отправи послание за народно овластяване и мобилизиране. Тези, които присъстваха, се срещнаха с въодушевена и невероятно плътна маса от стотици хиляди човешки тела, по целия път от Парламента до краищата на площада, разпростирайки се също върху всички големи странични улици.
Не само, че събирането бе наистина огромно, то също така носеше много добър дух и достойнство. Обединявайки обикновени хора, семейства с деца, възрастни хора и младежта, митингът беше най-ясният до момента израз на неочакваната народна враждебна реакция срещу терористичната кампания, подета от кредиторите, опозицията и медиите. Страхът, които гръцкото и европейското статукво се опитаха да проектират върху обществото, отскочи обратно срещу тях.
По-късно същата вечер, хората наблюдаваха вкъщи новинарски репортажи, в които официалният брой поддръжници на „Не“ беше 20 000 – удобно точно същата цифра като много по-малката демонстрация в полза на „Да“ пред стадион „Калимармаро“, където присъствието бе всъщност толкова разочароващо, че организаторите решили да оставят вратите на стадиона затворени, от страх да не би да не се запълни мястото.
Странното е, че водещи международни медии, включително The Guardian, в крайна сметка безкритично възпроизвеждаха същите смешни цифри, като наблягаха на двете “подобни по размер” демонстрации като още едно доказателство, че резултатът от референдума остава на ръба. За щастие тези съобщения бяха бързо подкопани в своята достоверност, когато се появиха величествени кадри от безпилотен самолет над OXI демонстрацията, разкривайки нещо, което някои опитни гръцки активисти с лекота окачествиха като една от най-големите – ако не и най-голямата – демонстрации от последните десетилетия:
Може би най-грубата манипулация от всички, обаче, се отнася до самия въпрос за референдума, на който гърците ще гласуват днес. И лидерите на ЕС, и тези на гръцката опозиция са категорични по този въпрос: гласуване с „Не“ е гласуване за излизане на Гърция от Европа. Ето защо мотото на „Да“ кампанията е “Ние оставаме в Европа.”
Този наратив за вход/изход е изключително заблуждаващ. Ясно е, че никой няма да постави Гърция “извън Европа” (каквото и да означава това). В действителност, залогът в този референдум е, на първо място, начина, по който гръцката криза да бъде разрешена, и второ, в каква Европа искаме да живеем. Искаме ли да живеем в Европа, която унижава по-слабите страни, заплашва техните социално прогресивни правителства и задушава техните общества, когато те отказват да приложат чуждестранен диктат? Или искаме да живеем в Европа, която защитава демокрацията, стреми се към социална справедливост и премахва границите чрез международната солидарност?
Това е именно значението на референдума тази неделя – и гръцкото, и европейското статукво са ужасени от перспективата, че избирателите могат да избират второто. След огромната демонстрация в полза на „Не“ в петък вечер, един приятел, който е записан в имейл списък с организаторите на „Да“ лагера, разказа за поразяващ разговор, в който „Да“ активисти изразяват ужаса си от размера на демонстрацията в подкрепа на „Не“ и невероятно ентусиазираното посрещане на премиера Ципрас. Един от тях просто заключава: „Ние сме пре***ни.“
Разбира се, остава да се види как гърците ще гласуват днес. И все пак, „Не“ лагерът изглежда е обнадежден, което в тази атмосфера на терор трябва да се счита за победа само по себе си. Мнозина вече са отказали да се поддадат на изнудването и манипулацията. Докато Гърция се готви да отпразнува демокрацията в самото място, където е родена, има силни признаци, че страхът вече преминава към другата страна.
Джером Роос, roarmag.org
RSS