Има хора, които се възползват от теб всеки ден. Нахлуват в живота ти, удрят те в слабините и изчезват. Гледат те от високите си сгради и те карат да се чувстваш малък. Отправят цветни послания и коментари от рекламите по автобусите – намекват ти, че не си достатъчно секси и че веселбата се случва някъде другаде. От екрана на телевизора карат приятелката ти да се чувства неадекватно. Имат достъп до най-развитата технология, която светът е виждал някога и те мачкат с нея. Наричат се рекламодатели и ти се смеят на висок глас.
На теб обаче ти е забранено да ги докосваш. Търговските марки, запазените права и интелектуалната собственост означават, че рекламодателите могат да кажат каквото си поискат, където пожелаят – тотално ненаказуеми са.
Майната му на това. Всяка реклама в публичното пространство, която не ти оставя избор да я видиш или не, е твоя. Твоя е и можеш да я вземеш, да я промениш и да я използваш отново. Можеш да правиш с нея каквото пожелаеш. Да искаш разрешение да го направиш е като да питаш можеш ли да задържиш камъка, който някой е хвърлил по теб.
Не дължиш на компаниите нищо. Даже по-малко от нищо – не им дължиш дори учтивост. Те ти дължат. Те са пренаредили света така, че да се поставят пред теб. Не са те питали дали си съгласен или не, затова не си и помисляй да искаш разрешение от тях.
– Банкси
Жито
22.04.2014 at 16:15
99 francs https://www.youtube.com/watch?v=OtSPY9hynp0
Снежа Заче
04.05.2014 at 14:38
Ние сме пасивни жертви на рекламата, защото не сме активни творци на живота си. Да си купим маратонки Nike в магазините, защото сме видяли 10 реклами, просто значи, че не сме направили своя избор, а някой друг вместо нас. Изборът така или иначе трябва да бъде направен.
Хубаво е чувството на безпомощност пред рекламите. То ни показва, че нещо не е наред. Когато знаем какво искаме никой не може да ни попречи, дори и да залепи 5 метрова отклоняваща табела. Прекомерния гняв към рекламите, затвърждава ролята ни на жертви.