Около 2 процента от собствениците на земя притежават 80 процента от обработваемата площ в България, което им предоставя голямо влияние върху икономическата експлоатация на най-главния ни стопански ресурс. За сравнение, в Германия 8% от земеделците притежават 56% от земята. В същото време около 12 милиона декара земя в момента са необработвани или пустеещи, а селскостопанският ни добив задоволява само една трета от домашното търсене на плодове и зеленчуци. През последните години внасяме над 80% от храната си, като по този начин стимулираме чужди икономики.
Много голяма част от българската плодородна земя вече е в ръцете на чужденци, които не я обработват, а играят с акции на фондовата борса.
През последните години перспективата българските фермери да получат пари от фондовете на Европейския съюз привлича доста „рицари“ на бързата печалба в сектора. Треската по земеделска земя у нас, а и по целия свят през последните години поддържа стабилно ниво, като миналата година дори надмина рекордите по брой на сделките и по цени. У нас декар земеделска площ върви най-често по 200–300 лв. за декар, но в по-добрите райони, като житницата– Добруджа, се сключват сделки и над тази цена. За няколко години цената на Добруджанската земя се изравни с тази например в най-плодородния американски щат Канзас.
Кой има интерес от високите цени на земеделската земя?
Това са спекулантите, които изкупуват нашата плодородна земя и търсят бърза печалба. Най-губещи са хората, които искат да се изхранват от производство на селскостопанска продукция. Ощетени са както по-дребните, които обработват между 5 и 10 декара, така и тези, които тепърва ще търсят да купят земя, за да стартират земеделски бизнес.
Как е в другите държави от ЕС?
Всички държави членки на Европейския съюз са приели директивата за свободно закупуване на земя от чужденци, граждани на Европейския съюз, с изключение на Унгария, която твърдо се противопостави. Ето няколко примера:
Австрия – по Конституция всеки гражданин на ЕС може да си купи австрийска земя. Но е необходимо да живее в Австрия и вече да притежава австрийска земя;
Германия – има комисии към всяка община, съставени от земеделци и общинари, през които минава задължително всеки договор за покупка на земя;
Франция – има организации на производителите (SAFER), с правата на държавен орган, които противодействат на формирането на монополи, крупни собственици и лобистки кръгове и налагат спазването на екологичните норми;
Италия – само 15% от землище може да бъде продавано на чужденци.
Останалите страни от ЕС имат подобни вътрешни ограничения, с изключение на България.
Защо с изключение на България?
България променя Конституцията си през 2005 г. така, че забраната за продажба на земя на чужденци е отменена не само за граждани и юридически лица от Европейския съюз, но за хора и фирми от целия свят. Това НЕ Е изискване на ЕС, а препоръка на американския, турския и израелския посланик. Тогава конституционният съдия Живан Белчев не се съгласява и подписва с особено мнение:
„…Наивно и твърде опасно е мисленето, че в конкретния случай става дума само за действия, свързани с придобиване правото на собственост…
Трябва да се отбележи, че в случая се касае за най-голямото богатство на държавата, а именно за благословената, свещена българска земя, завещана ни от предците преди повече от13 века.
Не напразно, конституционният законодател я определя като “основно национално богатство” и я поставя в глава първа на Конституцията “Основни начала” – чл. 21, ал. 1. Това богатство е със стратегическо значение за българската държава.”
От 1992 г. в България няма реална забрана за продажба на земя на чужденци, необходимо е само желаещите да регистрират фирма на територията на страната ни. Разликата от 1992 г. досега е, че през 2009 г. е променен търговският закон, според който всеки може да регистрира фирма с капитал от 2 лв. Няма ограничение за количество земя от землище, което може да бъде продавано на чужденци.
Няма организация с правата на държавен орган, която да предотвратява създаване на монополи, крупни собственици, лобистки кръгове. Няма задължение да бъде обработвана земята, нито изискване към продукцията. Няма комисии от земеделци към общините, през които да преминават договорите за продажба. Няма задължение да живееш в страната, за да си собственик на част от нея. На практика мораториум (и то само до края на декември 2013 г.) има само върху продажбата на земя на юридически лица, които не са регистрирани като български фирми.
Какво може и трябва да направи държавата?
Данъчните облекчения са задължителен, но недостатъчен стимул за българите да не продават земята си. Най-големият стимул за тях би бил правителството да изработи и приложи специализирана стратегия за превръщане на селското стопанство в доходен бизнес, като защити интереса първо на собствените си граждани. Тук нe става въпрос за преливане на бюджетни средства от пусто в празно, а за оказване на институционална и консултативно-методическа помощ и насочване на икономиката на страната към дейност, в която бихме могли да имаме сравнително предимство пред повечето държави в региона.
RSS