Земята на България – стока или поминък?

Плодородната Българска земя е люлка на няколко цивилизации, изхранвала е империи в продължение на хиляди години. Интересът към земите ни датира още от времето на Орфей.

Днес голяма част от нивите ни се ползват не да хранят народа, а да трупат милиони в сметките на шепа родни и чужди олигарси, корпорации и спекуланти. Инвеститорите нямат интерес от устойчиво земеделие, а от бърза печалба – главно от износ на зърнени или енергийни монокултури, което в дългосрочен план застрашава хранителната сигурност на България и ни прави зависими от вноса на евтини нискокачествени храни.

Към 2012 г. внасяме над 80% от храните, които консумираме.

Органичното земеделие и производството на традиционни български сортове плодове и зеленчуци могат да обърнат процеса и да ни върнат към здравословния начин на живот, който загърбихме през последните години. Това е необходимо за възраждането на българското земеделие и икономика.

Има пряка връзка между храната и здравето.

Често истината за продуктите, които слагаме в устата си, е шокираща. Голяма част от  производството на жито, месо, мляко и яйца, зеленчуци и плодове в света се контролира от няколко корпорации, поставящи печалбата над здравето на потребителите, над успеха на дребните фермери и над безопасността на работниците и природата. Пилетата са огромни, котлетите имат съвършена форма, зърнените култури са устойчиви на вредители, а доматите са като от картинка. Но с това идват и свръхтеглото, опасните бактерии E.coli и болести сред милиони хора по света.

Въпросът пред управниците ни е следният – да угодим на едрия капитал и да продължим политиката на затъване в зависимости или да изработим национална политика по отношение на земята, да въведем механизми, които да я защитят от спекуланти и да гарантират развитието на устойчиво земеделие в нашата китна родина.

Без обществен натиск и проява на гражданска съвест това няма как да се случи.

*Конституция на Република България, чл. 21. (1) “Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.”