Топящите се пари

Не щеме ний богатства, не щеме ний пари, най искаме свобода, човешки правдини

Така пеели българските революционери около Освобождението, това била една от любимите им песни, превърнала се по-късно във военен марш. Текстът най-добре е изразявал техния идеализъм и саможертва.

Не са подозирали, че тази фраза само след няколко десетилетия ще добие друг смисъл, а след малко повече от век ще стане многообещаваща цел на човечеството за следващ етап на неговото развитие.

Още в началото на 20-ия век (1916 г) самоукият икономист „магьосник“ в сферата на икономиката Силвио Гезел издава труда си ”Естественият икономически ред чрез свободна земя и свободни пари”, в който прокламира идеята, че парите трябва да се върнат към първоначалното си предназначение на стока-посредник. Те не бива да остават повече извън кръговрата и преходността на всичко земно, трябва да станат „най-бързо развалящата се стока“, да не могат да се натрупват, а да губят стойността си ако не бъдат харчени. Да бъдат в непрекъснат оборот и да изчезне завинаги лихвата. Парите да станат обществени и ако някой ги „заеме“ веднага да трябва да ги използва за да не плаща такса на обществото.
Това ще доведе до един по-добър свят, смята Гезел, в който ще изчезнат редуващите се кризи.

Големите умове бързо „хващат“ гениалността на идеята.

“Създаването на пари, които не могат да се трупат, ще доведе до нов вид, по-истинска собственост” казва Алберт Айнщайн.

„Гезел е създал антимарксически модел на социализма и отговорът за бъдещето трябва да се търси именно в тази посока“ казва проф. Джон Кейнс.

Случило се така, че по стечение на обстоятелствата теорията на Гезел била проверена в експеримент, отговарящ на всички изисквания на науката.

Чудото от Вьоргл.

Годината е 1932. Голямата депресия, започнала 1929 година от САЩ, вече е удавила цивилизования свят. Ужасяваща безработица и бедност. Спасение от никъде. (Между другото, нивата в световната икономика от преди кризата биват достигнати чак след Втората световна война!)
Австрия не е пощадена. Обществената атмосфера е взривоопасна, набира сила хитлеровата германска националсоциалистическа работническа партия (NSDAP). Правителството (вероятно финансовия им министър) решава, че единствен изход от кризата е икономии – да се орежат доходите на хората, да се свият държавните разходи, да се съкратят работните места  за да се постигне национална финансова стабилност (защо ли ми е познато това?!?).

По това време едно малко тиролско градче Вьоргл има наскоро избран с жребий кмет „с дълго име“ Михаел Унтергугенбергер. С жребий, защото „десните“ и „левите“ в градчето от 3000 жители били „на кантар“ и от доста време не провеждали избори, а теглели чоп. За да няма политически страсти и омраза, а да си пият спокойно заедно питието в кръчмата. Та на социалдемократа с „дългото име“ му се паднало предишната година да е кмет.
„Голям“ късмет, няма що – криза, една трета от мъжете без работа, в общинската каса 34 500 шилинга, никаква възможност за социални помощи, държавата нарежда „икономии!“.

Човекът бил с основно образование, ама имал глава.
И решава да не спестява, а да харчи! Като приложи идеята на Гезел, която прочел в някакво списание.

В градчето се започва интензивна работа по общински обекти – мост, поправки на улиците, канализация и даже туристически пътеки и ски шанца. Хората имат работа, получават си парите и всичко живва.
Но!…парите, които получават не са “истински”, а общински, трябва да се изхарчат до месец, иначе се обезценяват с 10% чрез купуване на специална марка. Няма спестяване, има оборот! В края на месеца всеки гледал да похарчи останалите му пари. Даже данъци плащали в аванс! Нещо като играта „Черен Петър“, всеки гледал да се отърве от Черния Петър.

И въртележката се завърта – отпечатаните общо 32000 шилинга, гарантирани с общински пари в местната банка, за по-малко от година се завъртат в оборот 463 пъти и създават стоки и услуги на обща стойност 14 860 000 австрийски шилинга! Безработицата рязко се намалява, икономиката е в невероятен възход.

Кметът става световна сензация. Валят писма с искане да стане финансов министър на Австрия. От експеримента се интересуват в Европа и САЩ, френският министър-председател прави посещение, кметовете на 170 австрийски града се срещат с необразования кмет с намерение да въведат системата. Шега ли е – с някакви жълти хартийки да ликвидираш най-страшната криза! Но…
… Националната банка на Австрия се противопоставя! В началото на 1933 Унтергугенбергер обжалва държавното решение за спиране на експеримента, като вече подозира, че “умните глави ще ми забранят да продължа”. На 18-ти ноември 1933 Конституционния съд на Австрия решава: парите за бедни във Вьоргл нарушават Конституцията.

На чудото е сложен край.
………………………………………………………………………………..
Зная, че не ви казвам нищо ново с това писание. Има достатъчно публикациис подробности за „чудото“ в медиите и нета през последните години.

Пиша, защото се оказа, че забраненото не е забравено. Хората, за които е направено, помнят! И не само помнят, ами вземат работата в свои ръце. „По-добре от революция“, както е казал някога кметът с дългото име.

Днес вече в Германия действат 24 вида свободни пари, най-известна е валутата химгауер, създадена под формата на училищен проект за 10-и клас в региона Химгау. Тя има отрицателни лихвени равнища и започва да губи стойност – 2 % на всеки три месеца. В обръщение са 540 000 банкноти химгауер.

Още през 1934 г. в Швейцария, под влиянието успеха на Вьоргл, се появява кръгът WIR – система за размяна между дребни предприемачи. Започнала с 16 търговци днес в нея участват над 60 хиляди предприятия с оборот от няколко милиарда франка. Не се влияе от кризи! Придобила е статут на банка и днес Швейцария е единствената страна в света, която има две официални валути.

Гърция – По неофициални данни в местните общности в страната към момента оперират над десет алтернативни търговски мрежи и непрекъснато се появяват нови. И всичко това, без участието на официалната валута – еврото. Една от тях успя да привлече значително международно внимание. Нарича се „ТЕМ“ – „Алтернативна местна единица“. Хора от най-различни професии са част от тази алтернативна мрежа.

В САЩ съществуват няколко алтернативни парични единици. Интересен като философия е проектът „Венера“ действащ в изследователски център във Флорида.
……………………………………………………………………………………
Мисля, че човечеството няма алтернатива.
Или парите ще станат бързо разваляща се стока, или светът, който виждаме около нас, ще изчезне изцяло в небитието.
Лихварите да станат безработни, а безработните работни – на първо време там е спасението!

Човечеството търси нов път.

Ние също.

И е добре да не забравяме какво са ни подсказали нашите предци:

___________________________________________________
Под черта:
Всеки нормален човек, всяка уважаваща се фирма търси дефекта и го оправя щом някаква машина ту работи перфектно, ту се скапва.
Всички кризи започват от САЩ и скапват целия свят. Недоумявам: защо досега не е намерен и премахнат дефектът на американския капитализъм?!?

Източник: vascont.wordpress.com