Не разбирам страшното в гласа ви,
леденото в погледите, нищо.
Сляпата отдаденост, с която
вкопчвате се в своите излишности.
Не разбирам как вода не става
тая кръв, от всички споделена.
Как водата става кръв, тогава
щом се сблъскат смешните ви вери.
Смешните религии и страсти.
Смешните ви граници ръждиви.
Някои нямат хляб. Преяждат с пасти други.
И с амброзия препиват.
Не разбирам вашата посока.
Пътят ви измислен не разбирам.
Слушате ли някога потока?
Някога зверче да сте намирали?
Топлили ли сте яйце във шепи?
А дърво дали сте посадили?
Ровите като къртици слепи
със гризяща корените сила.
Аз стоя: страничен наблюдател.
И сега. И после. И тогава.
Крехката любов е съзидател:
винаги и всичко побеждава.
Eлена Денева
RSS