Няма ляво, няма дясно, на улицата има нов шеф

Представи си, че си имаш водопроводчик. На щат. И той идва всеки ден да затегне гайките на няколко тръби в дома ти, с твоите интструменти. За тази работа ти взема твърде скъпо и, освен това, чука жена ти, докато те няма. Сменяш водопроводчиците и пак същото. И си представи сега, че един ден ти писва и решаваш сам да затегнеш въпросните гайки. Как ще реагират водопроводчиците? Как ще оценят първоначалните ти мъки с френския ключ, дали ще те поздравят за усилията и ще те насърчат или ще ти кажат: „Пич, откажи се, не виждаш ли, че не можеш сам?“ „Иначе аз бадева 30 години съм водопроводчик?“.

Да, точно това е положението в момента на цялата политическа класа, барабар с обръчите си от фирми (кой на кого е обръч, всъщност, не е много ясно) и придворни медии, политолози, социолози и прочее. Те са на другата страна на барикадата, те не могат да ни дадат необходимото решение, защото не е в техен интерес да го осъществяват. И сега правят всичко възможно да компрометират и демотивират протестиращите, да разбият единството, да вкарат „политическа интрига“ или просто да потулят случая, както си могат най-добре.

А протестите са по повод своеволията на енергийните монополи – поредния безобразен частен случай на несправедливата икономическа система, която храни една паразитна олигархия и се самозадушава в собствената си непроизводителност. Същевременно условията за живот и бизнес на всички останали се влошават ежеминутно. Тази България се „гради“ години наред с активното участие на държавата, а илюзията за пазарна икономика разочарова и десни, и леви.

Но фактът, че този повод за недоволство съществува и се обсъжда 20 години и всеки път се гласува с нова надежда за поредното „спасение“, а накрая ни чака покрусата/погнусата, е истински страшното явление. Хората загубиха доверие в политическата система, която ражда „безалтернативна“ политическа корупция и практически няма за кого да гласуваш. Наскоро чух, че малко над 50% от гражданите имат доверие на сега съществуващите партии общо. Но това е нищо пред постиженията на уж представителния орган – Парламента, където подкрепата е 6%?!

На фона на това, всенародните протести изглеждат, най-малкото – справедливи. И това се признава почти от всички. А справедливият протест е най-естествения протест. До там безспорно справедлив, че вдигна хора с всякакви, номинално враждуващи дори, политически пристрастия. СТАНА ЯСНО, ЧЕ ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НЯМА ЛЯВО, НЯМА ДЯСНО, ИМА ЕДИННИ ГРАЖДАНИ СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКАTA КЛАСА.

Така например, всеки е против политическата корупция. Няма гражданин – политизиран или не, който да не иска да се бори срещу злоупотребите на монополите и олигарсите, който да не иска спазване на правилата за защита на конкуренцията и на потребителите, който да е „за“ надутите цени и сметки за ток, бензин, парно и прочее. Кой не подкрепя разследването и разсекретяването на ключови за прехода събития, „сделки“ и личности?

Никой не поставя под съмнение необходимостта от реформирането на политическата система (не смяната й!) – тези промени в правилата на политическата игра, които да гарантират, че всеки, който има желание и обществена подкрепа, може да участва в състезанието за властта. Например – промяна на изборния кодекс, който да дава възможност на всеки гласоподавател да пренарежда партийните листи. Т.нар. „преференциален вот“. В общ интерес са и въпросите за референдумите и отзоваването на депутати.
Съществуващата политическа класа, в това число и настоящата власт, сънува кошмари как гражданите постигат единна и твърда позиция и успяват да променят нещо съществено в тази държава. Защото всички те съществуват и се хранят от олигархично-монополистичния модел на статуквото. „Без него, тях нямаше да ги има“, съгласно модерната стилистика на лозунга.
Причината да се хвърлят съмнения, че БСП организира тези протести е, че привържениците на левите идеи, включително и тези, които, въпреки всичко, вярват на още на БСП, са И политически мотивирани да участват в протестните действия. Остава и да не са – това е борба срещу монополите и олигархията, митичен враг на лявото.

Така. Няма Джаро, няма Маро, няма Буда, няма Сер-гей, няма Гоце, няма Кунева, няма Доган, на ход е улицата, която трябва спешно:

1) Да избистри общите си искания и да формулира няколко обмислени и адекватни искания/предложения, зад които да застанат всички протестиращи. Тези въпроси, по които има политически противоречия, да се оставят на заден план – реформираната партийна демокрация ще ги реши.

2) Задължително Президентът да връчи 3-я мандат на парламентарната група, която иска да опита сформиране на програмно правителство, което да изпълни исканията на гражданите. Иначе предстоящите избори няма да родят нищо друго, освен още едни избори до края на годината.

3) Да продължат протестите, докато не бъдат удовлетворени исканията на протестиращите.

Автор: Димо Господинов
Източник: facebook.com