Експертите от телевизора

От една седмица насам, след като стана ясно, че исканията на протестиращите отиват отвъд сметките за ток и вече се говори за нов политически модел и нова конституция, се активизираха експертите. Тези експерти от една седмица ни обясняват как това, което искаме, не може да стане. Почти нямаше нещо, което да присъства в исканията на хората и да не беше обявено за невъзможно от политиците и техните придворни експерти. Плашиха ни с 1944-та година, плашиха ни с Европейския съюз, плашиха ни с НАТО, плашиха ни със спад на борсовите индекси, плашиха ни с анархия, разпад на държавността и т.н. Защото те всички те знаят, че най-мощното оръжие на манипулацията е страхът. Това, което искаме, не са някакви невиждани и нечувани нови структури и закони, а да ни кажат как съществуващите институции и органи на държавата да заработят в полза на гражданите.

Защо обаче те ни казват такива неща?

Първо, всичките лица, които ни гледат от телевизора през последната една седмица и с презрение и насмешка ни казват, че не сме знаели какво искаме, са до един храненици на статуквото. Икономисти, политолози, социолози, юристи – нагледахме им се по всички телевизии. Едни и същи лица, които говорят едно и също и така цяла седмица. Даже не седмица, а 23 години. Едни и същи специалисти, които ги гледаме при всяко управление. Учудващо ли е тогава, че тези хора, имайки целия опит на прехода, се възползват от своята експертна позиция, за да манипулират и всяват страх сред обикновените хора с цел да запазят досегашното статукво?

Купища високопарни приказки се изписаха и изговориха, но никой от тези височайши експерти не споменава следното: законите са създадени от хората и именно по тази причина хората са тези, които могат да ги променят. Особено когато са несправедливи.

Така че, какво означава „не може”?

Означава само и единствено „не искаме”. И няма как да искат, тъй като това би нарушило монопола им върху процеса на взимане на решения в обществото. Ако в настоящата ситуация гражданите успеят въпреки цялата съпротива на статуквото да наложат своите искания, голяма част от авторитета както на политиците, така и на експертите ще се изпари във въздуха. Така че, дори да не са обвързани конкретно с тази или онази партия или институция, експертите не са обективни, тъй като водени от личния си интерес. Дори когато твърдят, че са неутрални и не заемат ничия страна, със своето бездействие те поддържат тези, които са на власт.

Да, наистина не може всеки да е специалист по всичко и експертите са необходими. Но нека господата експерти да не си присвояват последната дума по този или онзи въпрос, първо, понеже както видяхме, не са съвсем безпристрастни при взимането на това решение, и второ, понеже никой не ги е упълномощавал за това.

Само един пример – когато отидете на лекар, лекарят изброява възможните терапии, но в крайна сметка последната дума е на пациента. Така че нека господата експерти от медиите ни предоставят списък с възможните терапии, а не да ни казват само „не може”. Това просто не е вярно. Решението трябва да се вземе от всички нас и ако те наистина искат да изпълняват ролята си на експерти, работата им е да спомагат с експертизата си за този процес, а не да му пречат.