Разумът и телевизията

Разумът вървеше по пътя, когато видя човек, който седеше неподвижно и гледаше телевизор.

– Добър ден – поздрави Разумът.

– Шшшт – отвърна човекът, повдигайки ръка в знак, че желае тишина.

Разумът зачака, но погледът на човека не се отместваше от екрана, затова той дръпна щепсела.

– Какво направи?! – викна гневно човекът.

– Какво направих? – учуди се Разумът.

– Нима не разбираш? – изкрещя човекът – Сега не знам какво става.

– Къде? – попита Разумът.

– Как къде, по света – нервно простена човекът. – Може да съобщят нещо.

– Какво? – попита Разумът. – Да не чакате вест?

– Не, нищо не чакам, гледам новините, там казват всичко.

– Кое? – попита Разумът.

– Как кое, което се случва.

– Къде? – продължаваше Разумът.

– По света, не ме ли чуваш?

– А нима тук нищо не се случва? – попита Разумът.

– Къде? -отвърна човекът.

– Тука с теб.

– О, случват се много неща.

– Какви? – попита го Разумът.

– Непонятни – отвърна човекът. – И може би тъкмо сега обясняват по телевизията какво става.

– А какво става?

– Не знам, не разбираш ли? Затова гледам телевизия, за да разбера.

– Не знаеш какво ти се случва?!

– Разбира се, че знам! – ядосано отвърна човекът

– Тогава защо продължаваш да гледаш? – учуди се Разумът.

– Защото може да кажат какво да направя.

– С кое? – погледна го Разумът.

– С това, което се случва.

– А досега какво си правил? – не преставаше Разумът.

– Как какво, следях новините и чаках да съобщят какво се прави, докато не се появи ти.

– И сега какво смяташ да правиш? – не отстъпваше Разумът.

– С кое?

– С това, което се случва?

– Но защо аз трябва да правя нещо? – изръмжа човекът.

– А кой? – попита Разумът.

– Има кой да мисли за това какво да се прави.

– А ти за какво мислиш? – учуди се отново Разумът.

– Но защо трябва да мисля, когато там казват всичко? – попита човекът, сочейки телевизора.

– Защото нещата се случват на теб – отвърна Разумът.

– И какво от това, нещата не зависят от мен.

– А от кого?!

– От тях, не разбираш ли? Те са виновни за всичко, което се случва и те трябва да кажат какво да се прави.

– Но щом те са виновни, защо очакваш те да ти кажат какво да се прави? – недоумяваше Разумът.

– Престани! Включи телевизора, заболя ме главата от твоите въпроси – простена човекът.

Разумът се пресегна и пъхна щепсела обратно в контакта, а по лицето на човека се изписа блаженство.

Източник: Facebook