
Песен моя, още ли те помня,
на жетварка в трепетния глас?
Сякаш си прелялата ми стомна
с глътка обич в обедния час.
А със тебе – гайди и кавали
в миг рисуват степи и гори.
И искри зовът ти непрежален…
Боже, колко истински искри!
Песен моя, мъко ненагледна,
даже недослушана докрай!
Нека върху чергата поседна
а пък ти в душата ми ридай.
Някой на робия те обрече.
Да се скиташ в минали лета.
Да не чувам аз гласа ти вече,
вятърен сред златните жита.
Песен моя! Грейнала светице!
Твоят лик не ще се помрачи!
Разпери крила на бяла птица
и звучи в сърцето ми, звучи!
В род и корен нека те обгърна.
С топло слънце чудно ме огрей!
И света си в тебе ще възвърна,
щом дъхът ти ме зарича: Пей!
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)




















RSS