На този свят, о Боже, краят иде ли?
Изръбена от зло, душата тлее…
Погубват я нашествия от идоли,
а Святостта Ти, Вечната – къде е?
В пожар от силиконови безумия
прегарят ни потомците без време.
Моралът е застинал като мумия,
а семето – отдавна не е семе…
Содом се хили, втръснал от чалгисване.
Гомор върти кючек, гюбеци мята.
Народ, потънал в дяволско орисване,
дали ще изнамери Светлината?
Как златен век достигна до ръждивото?
Преслав Велики стигна до Преслава…
Върни ни, Боже, кремъка с огнивото!
Не ни обричай дълго на забрава!
И миг, преди да ни достигне свършекът,
дано на колене да ни намери…
Сълзи пролели за дърво прекършено,
и Дух – за възкресенските Ти двери.
RSS