На тази дата България губи една изключително важна гледна точка. Тази на дисидента Георги Марков. Гласът му никога повече няма да звучи на живо.
Георги Иванов Марков (роден на 1 март 1929 в София, починал на 11 септември 1978 в Лондон) е български писател и дисидент от времето на Народна република България.
Георги Марков работи като писател и сценарист, но след 1969 г. напуска България, която по това време е социалистическа държава, управлявана от комунистическия ръководител Тодор Живков. След като емигрира на Запад, той започва работа като радиоводещ в английските радиостанции „Би Би Си“, американската „Свободна Европа“ и германската „Дойче веле“. В репортажите си той критикува комунистическия режим в Народна република България. Смята се, че това е причината българското правителство да реши да го премахне, за което иска помощ от КГБ. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон със сачма, пълна с рицин, най-вероятно от агент на българската Държавна сигурност.
Разследване на убийството и как то се отразява в обществото
Според информация, изнесена във в-к Литературен Форум, през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващо досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним „Скитник“, но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. той е осъден на една година и два месеца затвор, излежава само половин година, но дали е имало обемисто досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно.
През есента на 1992 г. делото за разследването на убийството на Георги Марков е възложено на следователя Богдан Карайотов. След като прочита книгата “Българският чадър” на Владимир Костов и след справка в архивите на ДС и по-специално на тогавшното МВР той попада на името на Борис Арсов. Става ясно, че ДС е направила разработка за Борис Арсов и че срещу него има планирани множество мероприятия, последното от които е той да бъде физически ликвидиран. Сред документите следователят намира писмен план за ноговото физическо ликвидиране. Разработката срещу Борис Арсов и намерените документи са безспорно доказателство за начините и методите на работа на ДС спрямо т.нар. тогава “вражески емигранти” и навежда на мисълта следователя Богдан Карайотов, че подобни мероприятия вероятно са били планирани и срещу Георги Марков, въпреки че няма намерени доказателства за това.[7][8][9][10]
През 1993 г. документи от досието на агент „Пикадили“ (Франческо Гулино) са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказа да ги представи.[11]
През септември 2008 г. досието на агент „Пикадили“ е извадено от архивите на Държавна сигурност, след настоятелното му искане от журналиста Христо Христов. Според архивите зад кодовото име „Пикадили“ се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който е агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (разузнаването). Документите показват, че българските тайни служби са координирали убийството с КГБ. [11]
Няколко добре познати агенти-отстъпници на КГБ, сред които Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, най-вече защото повечето досиета по отношение на смъртта му са вероятно унищожени. В публикация на Британският вестник като основен заподозрян се посочва Франческо Гулино (или Гиулино), който живее в Дания.
В британския документален филм The Umbrella Assassin („Убиецът с чадъра“), [3] се разкрива, че основният заподозрян Гулино е жив и здрав, и все още пътува свободно из Европа.
През юни 2008 г. се появяват съобщения, че в Скотланд Ярд разследването е подновено. Изпратени са детективи в България и молби за интервю с хора, свързани с Марков.[4]
Книга, описваща цялата история и фактите около нея е написана от Владимир Береану и Калин Тодоров. Книгата е премахната от продажба.
Въпреки декларираната от страна на няколко поредни български правителства готовност за установяване на истината за убийството на Георги Марков, все още не са обвинени нито поръчителят, нито прекият му извършител.
Повече информация за Георги Марков: WikiPedia
RSS