Филмът на режисьора Джош Фокс разследва задълбочено технологията за добиване на шистов газ и ефектите върху околната среда и живота на хората. Технологията е патент на небезизвестната „Халибъртън“ на Дик Чейни и предвижда забиване на сонда на 2.500 метра в земята, след което чрез хидравличен удар с вода и над 596 химикали, се разцепват шистовите скали и газът се освобождава.
Естествено, никаква технология не е способна да канализира целия освободен газ и той свободно се разпространява в почвата и всички подпочвени води по пътя си към земната повърхност. За капак остатъчните води от процеса се изхвърлят в реките и полетата, като водят след себе си болести и смърт. Отчаянието на жителите в районите за добив на шистов газ е отлично документирано от режисьора, събрал по време на снимките стотици свидетелства.
В САЩ има много заведени дела от граждани засегнати от проблема. За тях това е непрекъсната борба с големите компании. В много страни по света извличането на шистов газ е забранено със закон. Последно това се случи във Франция.
Наскоро българското правителство даде разрешение на американската компания „Шеврон“ да проучва шистови находища в Добруджа. Скоро предстои сондиране.
Източник:Zamunda.net
Pingback: Ако имаше демокрация… | Against the mainstream