Следващият текст цели провокация, а не обективен анализ на конкретни събития и факти, най-малкото защото авторът не разполага с действителни доказателства за едно или друго. В този смисъл някои от интерпретациите са в известна степен хиперболизирани.
Искате да намерите място във властта?
Искате да попаднете сред най-богатите и влиятелни личности във вашето общество, но не разполагате с компетентност за това?
Тогава прочетете това кратко ръководство и научете как действат вашите мечтани колеги, за да се окажете възможно най-бързо сред тях и да изкачвате стълбата към успеха!
Защо ви трябва гражданското недоволство?
“Доволство” е рядко употребявана дума, а “задоволствам” – несъществуваща. Когато някой е доволен, той просто си е такъв и няма потребност да развява удовлетворението си, защото и да има нужда от нещо или и да иска нещо, той най-вероятно е в състояние да си го набави сам.
Обратно, недоволният има много какво да каже, защото има много какво да иска. Обичайно – с право. Той шамари както събеседниците, така и близките, така и колегите и доста по-рядко шефовете си с това недоволство, изразявайки го с цяла палитра от средства. И ако си представим този човек да е изцяло неспособен (защото не е научен) да прави това, което зависи от него и общността му, за да стане доволен, то той ще е толкова по недоволен и ще става толкова по-недоволен, колкото по-малко е научен. И друго важно – колкото повече му се втълпява, че поводи за доволство не съществуват никога, никъде и под никаква форма.
А сега да си представим една огромна група от хора, чието недоволство тлее като умерено овладян пожар в защитен планински резерват…
Тази група със сигурност не е научена как да постига доволство със своите сили и средства или поне изключително рядко смята, че нещо действително зависи от нея (това е важно, макар пак да произтича от “ненаучаването”!). В същото време й се предлагат максимално много поводи за недоволство – обективни и не толкова, но е важно такива да й се предлагат в изобилие! В резултат една добра част от ежедневието на тази група хора преминава в следене на събития и предъвкване чрез дискусии на едни и същи поводи за недоволство пред телевизора и компютъра; както вече казахме, недоволството по сравнително естествен начин трябва да се изразява и когато недоволният е повече от един, взаимното недоволство започва свой собствен живот на стремглаво разрастване.
Доволството, гледано като енергия, има силно индивидуален за човека характер. Шансовете от него да произтекат ползи за общността, камо ли за обществото, зависят от много фактори и често клонят към нула.
Недоволството, обратно, разполага с шокиращо количество обществена енергия. Отлагането на нейното освобождаване води до натрупване и колкото повече се отлага, толкова повече енергия се освобождава.
Да си представим, че огромната група от хора от по-горе е държана в състояние на изчакване и трупане на енергия максимално много време. Това много се улеснява, ако на групата не се оказва подкрепа в това да осмисля истинските си проблеми. И в удачния момент – бум! – няколко капки гориво, запратени в правилното място в тлеещата маса предизвикват серия от взривове, всеки следващ по-силен от предишния.
В отговор на въпроса какво може да произтече от това освобождаване на енергия (взривовете) стигаме и до отговора на въпроса за полезността.
Вариантите са три:
1. Взривовете да доведат до усещане и вяра сред тази голяма група хора, че всъщност има как неща да зависят от тях и че те могат да бъдат полезни за себе си, за околните и за идните поколения. На това те само до скоро са се надявали съвсем плахо! И това е чудесно! Промяната започва да се случва, недоволството води до стъпки към доволство, групата хора взема съдбата си в свои ръце и започва да урежда живота си така, както желае. Примери за такива развръзки съществуват.
2. Взривовете да бъдат подстрекавани и овладени от разполагащите с повече власт, т.е. тези, които разполагат с много повече усещане, че контролират съдбата си. А стремежът да контролират съдбата си в най-благоприятната възможна посока често минава през овладяването на чуждите съдби. Възможно е тези хора така да са научени. В резултат взривовете не водят до нищо съществено за голямата група от хора и до осъществяване на някакво желание за малката група с повече власт. Примери за такива развръзки съществуват.
3. Взривовете да бъдат само частично естествени като момент на избухване и като истинност на аргументите зад недоволството и така резултатите им да бъдат също смесица от резултатите в първия и втория вариант.
В този трети случай голямата група хора губи най-много, а малката група властимащи печели най-много. Голямата група губи много, защото е успешно заблудена от малката група, че съдбата им е вече в техни ръце – и тук заблудата за тях е най-страшното, а малката група печели много, защото заблудената голяма група няма да се бърка в предстоящите им за реализиране планове. Напротив, ще се чувства по-доволна от доста време насам, при това смятайки, че сама е постигнала това.
Ползата, в крайна сметка, е там, че ако недоволството се отиграе по третия начин, налице ще бъде една голяма група от хора, която не само че е по-контролируема и зависима от всякога, но и без да разбере е съдействала на друга една мъничка група за постигането на някакви цели.
И от този трети вариант започва нашето кратко ръководство.
1. Прецизирайте таргет групите, които искате да недоволстват
Тук трябва да направим уговорката, че това прецизиране е изцяло за вътрешно ползване, т.е. не е необходимо да се изважда на показ, а дори е и вредно.
Каквото и да предизвиква гражданското недоволство, както и да изглежда то, който и действително да е “в него”, вашият лайтмотив и това, което в крайна сметка се изважда на показ трябва да бъде в духа на “широкообщественото”, защото само то изглежда истински смислено, пък и е достатъчно мащабно, за да не застрашава непосредствено нечие индивидуално бъдеше. Манифестираната таргет група трябва да бъде мащабна – най-добре е това да е цялата нация; глобалните или чуждестранни общества са предимно едно прекалено далечно усещане, почти мистерия. Каквото и както и да се случва, то е “за всички”, очаква се да води до едно общо и безапелационно благо. Колкото по-добре котирате идеята за тази мнима таргет група, толкова по-добра основа полагате за следващите си действия. Никой не се впечатлява от проблемите на студентите, ако те не са “българските студенти” и още по-добре “младите българи”.Изместването на фокуса не само че не бива да ви тревожи, но трябва и да се цели, както ще стане ясно по-надолу.
Що се отнася до вашата собствена яснота относно недоволството, същинското прецизиране на таргет групите е важно само доколкото ще ви помогне да знаете кога, кого и по какъв начин да включвате в недоволството на различните етапи и само в краен случай да назовавате малката таргет група с истинското й име.
2. Идентифицирайте подходящия проблем и повод за недоволство
Колкото по-добър ставате в областта, толкова ще сте по-способен да откривате и впрягате всякакви проблеми като повод за гражданско недоволство. Но понеже ние сме тук, за да ви окажем съдействие във вашите първи стъпки, ето какво можете да направите.
Съществуват три златни правила за избирането на проблем, който успешно да предизвика гражданското недоволство:
1. Недоволството по даден проблем е толкова по-силно, колкото по-далеч е проблемът от непосредствените проблеми на хората тук и сега.
Изхождаме от два аргумента:
– недоволството трябва да започне и да се взриви тогава, когато вие имате нужда;
– не сте особено компетентен в областта на този етап, а и вероятно не можете да си позволите да чакате работниците в някое предприятие да стоят без заплати година и половина, например, за да може едва тогава да овладеете тяхното недоволство, при това без гарантиран резултат.
Така или иначе, изключително трудно е да убедите хората да недоволстват срещу непосредствените проблеми в ежедневието им. Това е така първо, защото често най-преките проблеми се осъзнават и мислят най-малко и второ, защото обикновено всеки нададен срещу тях глас е много често и глас срещу някой с повече власт, който при това е съвсем наблизо, а така тези без власт може да се вкарат в още по-задънена ситуация, т.е. страхът не си струва усилията да се превъзмогва.
И така, нека хората недоволстват срещу цените на бензина, да речем, но и през ум не бива да им минава живот без бензин; по-високите заплати пък не следва да са обект на никое недоволство.
2. Недоволството е толкова по-силно, колкото е по-насочено срещу нещо, вместо за нещо.
От една страна е напълно обяснимо това, че недоволството е предизвикано от някакви фактори, които хората смятат за негативни спрямо тях – те изразяват негодуванието си от тези фактори и искат да го премахнат. Ключовото тук е, че на никоя цена не бива същността или формулировката на проблема да съдържат идеята за това какво се случва след като факторите, предизвикващи недоволство, бъдат отстранени. Това е така първо, защото огромната обществена енергия ще се изпари веднага щом тези фактори изчезнат, т.е. няма да има енергия за впрягане в никаква посока; второ, защото така хората ще започнат да мислят, че не само нещо зависи от тях, но и те действително го правят, т.е. няма заблуда, а вие искате такава да е задължително налице.
3. Постепенното “размиване” на проблема и отнасянето му в привидно по-значим мащаб е ключ към успеха!
След като даден проблем е вече идентифициран с помощта на предните две правила, от изключителна важност еподдържането на идеята за проблем да се реализира на основата на това трето правило.
Както вече казахме, заблудата, че гражданите вземат нещата в свои ръце, недоволствайки срещу нещо, трябва да се подкрепа с всички средства. След като те веднъж вече са изпаднали в тази заблуда, излизайки на протест или друго, скоро след това единственият начин тя да се запази е нейното задълбочаване (тук Интернет помага особено много, както ще обясним по-късно). Намерете или създайте смислени на пръв поглед поводи и аргументи за това проблемът да отиде “на по-високо равнище.”
Ако недоволството първоначално е срещу липсата на места в пет детски градини, открийте или създайте компромат срещу общината – така недоволството ще стигне до нея. След това открийте или измислете грешка в управлението на кмета – така недоволството ще се отнесе конкретно срещу него. След това открийте или измислете съмнителни договорки между кмета и частни лица, да речем, случващи се под правителствен чадър – така недоволството ще се отнесе до правителството. На такъв късен етап, впрочем дори не е нужно откритите или измислени аргументи и поводи за допълнително недоволство да са действително свързани с първоначалния проблем – недоволството ще е вече напълно “ослепяло”. А бидейки такова, то и няма да доведе до същински резултати за групата на недоволните, защото усилията им ще са разпръснати, хаотични и неудовлетворяващи, което пък е бонус за вас.
Всичко това е пример за вертикално “разфокусиране” на проблема.
Хоризонталното би било, ако дадено отговорно за изначалния проблем лице бъде разкрито като контактуващо по нерегламентиран и в ущърб на хората начин с други сектори – медии, да речем. Отново, тук нямате нужда нито от действителни факти, нито от действителна връзка с изначалния проблем.
Не на последно място, след като сте избрали желания от вас проблем, оформете някаква история на неговото възникване. Добре е тя да е поне наполовина истинна, за да не се появи някой по-съмняващ се човек, който да разкрие замисъла ви, а вие да нямате факти на своя страна. Бъдете сигурни, че съдържанието на тази история кореспондира с “болежки” на групата, нямащи пряко отношение с избрания проблем, но тормозещи я хронично. Да речем, малко национално самосъзнание, малко конспиративен нюанс, малко идеологически интерпретации и т.н. Разпространявайте тази история често и по много канали за комуникация с групата на недоволните.
3. Инфилтрирайте групата, чието недоволство искате да се взриви
Налага се да припомним, че ако вие бяхте човек с истинска власт, не само че отдавна щяхте да се прочел това ръководство, но и вероятно щяхте да издадете няколко свои. В този смисъл трябва да признаете, че шансовете ви да се облагодетелствате с помощта на гражданското недоволство са изцяло зависими от именно такива хора, т.е. много по-вероятно е вие да се включите в изпълнението на техния план, отколкото те да съдействат за ваш такъв. Затова следващите редове описват начина, по който те биха постъпила и респективно това, което е много вероятно да се очаква от вас.
Напълно ясно е, че хората, разполагащи с “видима” за обществото власт трябва да са луди, за да се включат открито в гражданското недоволство по вече избрания проблем, защото ще бъдат линчувани малко преди момента, в който си помислят да го сторят – те не са част от онази широка таргет група, а това автоматично ги превръща в потенциален враг на недоволството.
Също толкова ясно е, че хората, разполагащи с “невидима” за обществото власт, освен че често са тези с повече власт от първите, също трябва да са луди, за да заявят някакво участие в гражданското недоволство по вече избрания проблем, защото, обратно на първите, тяхната мистериозна поява и неясни намерения са също толкова сериозен повод за подозрения. А и истинската власт има достатъчно подвластни, които да изпълняват една или друга задача.
В същото време е абсолютно необходимо сред голямата група на недоволстващите хора да се движат лица, които да са много добре запознати с плана за предизвикването и управлението на недоволството и които да го изпълняват “отвътре”. Това е колкото шпионаж, толкова и безотказна манипулация.
Но какви могат да бъдат тези лица?
Потърсете ги сред групата на недоволните. Намерете някого, който да се ползва с известен авторитет сред тях заради позициите, които изказва, заради нещата, с които се занимава и/или заради някакъв значим за групата момент от неговата история. Въобще, търсете (за предпочитане) неформалните лидери в групата, но ако те се окажат неподкупни хора с особено високи идеали, формалните лидери също ще свършат работа.
Особено подходящи са хората, които под някаква форма са се изявили против статуквото, а колкото по-яростно и шумно са се възпротивили, толкова по-добре – вероятността за съмнение в тяхната искреност клони към нула.
Също толкова важно и подходящо е да включвате представители на т.нар. неправителствен сектор. Към тях рядко се подхожда с безапелационно доверие, но пък лесно се котират като специалисти и нещо повече – разполагат с връзки, които могат да са ви от изключителна полза.
Говорейки за което, включването на цели формални и неформални, но предимно неправителствени организации също е винаги необходимо. Правете така, че зад “каузата” да застават различни организации – по видим или не толкова начин, зависи от функцията им. Подсигурете въвличането на най-големите и най-адекватни спрямо избрания проблем организации, като, разбира се, последният трябва да бъде представен пред тях по най-справедливия и релевантен начин. Едва след като сте сигурни, че дадена организация се е включила, опитайте да убедите някое ключово в нея лице да застане на ваша страна. Ако не успеете, обвинете цялата организация, че е противник на “каузата”. Ако се налага, създайте и нова организация и в нея обедините някои от вашите “агенти”.
Защо включването на такива лица и организации е от критична важност?
Първо и преди всичко, защото без тях самото оформяне и огласяване на избрания проблем, както и началното мобилизиране на гражданското недоволство е почти невъзможно. Те са тези, които за минимално време ще направят така, че проблемът да изглежда изключително тревожен и значим, каузата – справедлива, а действията – необходими и дори неизбежни.
След това, разбира се, те ще са ваши безценни съюзници в поддържането и навигирането на недоволството по посока на желания резултат.
4. Прецизирайте най-подходящите средства за предизвикване и навигиране на недоволството
Действията
Най-добрият старт на недоволството винаги се дава с някоя драстична гражданска проява. Тук аспектите са два.
По отношение на броя граждани, реализиращи проявата, колкото по-малко са те, толкова по-драстична трябва да бъде тя.
По отношение на аргументацията зад проявата и необходимите усилия за реализирането й, вариантите са два. Единият е да потърсите вече осъществена в миналото последователност от граждански действия по посока на избрания проблем, които не са довели до достатъчни за недоволните резултати, и да заявите, че това ново и драстично действие е било последният и абсолютно неизбежен начин. Така са необходими по-малко усилия и тази аргументация е по-подходяща при нужда от спешни действия. Вторият вариант е продължително време и с последователни усилия да внушавате на желаната от вас група, че избраният проблем е изключително тревожен и значим, каузата – справедлива, а действията – неизбежни и в даден момент желателното драстично действие наистина да се предприеме. Това изисква повече усилия, но пък може да гарантира богата реколта.
Като цяло, заложете на масовата улична форма на недоволство, поддържана от междувременна засилена комуникация с и сред членовете на групата. Шествия, стачки, окупации, флашмобове – всичко това върши работа. Избирайте възлови градски части – това е обяснимо, но нека бъдат неутрални – нямате нужда от нови съюзници, а враговете ви сами ще се появят. Внушавайте, че наличието на протест значи непременно и присъствието на всеки един човек на този протест, защото, както вече посочихме, каузата е “за всички” или поне така трябва да се разбере.
Повтаряйте този тип действия при всеки повод. Промените във формата им не са необходими, но могат да бъдат вредни, защото може да объркат недоволните граждани.
Позиции и послания
Когато публично се изказват позиции по повод избрания проблем и във връзка с недоволството – било то чрез писмо до медиите, чрез разпространение на “агитационно-пропагандни” материали, чрез изказвания на живо/в медиите или в Интернет – бъдете сигурни, че най-много и най-често се изказват вашите агенти. Това ще изглежда естествено в очите на хората, а и те имат пълно доверие в своите “естествени” лидери.
Също така бъдете сигурни, че ако някой се изказва крайно, това са вашите агенти. Да, изказванията им трябва винаги да звучат аргументирано и убедително – в крайна сметка, добрият им подбор предполага те да познават сферата, от която е проблема – но успоредно с това е винаги ценно тонът им да е пиперлив и саркастичен. Разбира се, позициите, които изказват вашите агенти, е добре да са кохерентни с първоначалното оформяне и разгласяване на проблема, както и с представената зад него история. В същото време повече радикалност би отвлякла вниманието от едно или друго несъответствие.
По отношение на цялостните послания, които се изпращат от и към групата на недоволните, те също трябва да звучат крайно и оригинално-заядливо, но с разликата, че не се нуждаят от аргументация – тя вече е налична в позициите. Под послания се има предвид не само общите идея и усещане, внушавани от отделните позиции, но и плакатите по време на уличните действия, изработваните от самите граждани “агитационно-пропагандни” материали, символите, които ще се използват и пр. Ако сте си вършили работата добре, посланията от само себе си ще се оказват такива, каквито ги искате, т.е. крайни и заядливи. Иначе, трите възлови аспекта на качествените послания са:
– повтарянето на манифестираната таргет група, т.е. “всички българи”, да речем;
– повтарянето на едни и същи аргументи в подкрепа на това, че проблемът е изключително тревожен и значим, каузата – справедлива, а действията – необходими, непримирими и дори неизбежни;
– максимално честото откриване или създаване на компромати срещу лицата или структурите, оказали се враг на недоволните по отношение на избрания проблем.
Медиите
Медиите са изключително важен аспект в начеването, живота и резултатите на гражданското недоволство от вече много време. В този смисъл, бъдете сигурни, че сте открили или сте си създали “приятели и врагове” в медийните средивъв връзка с избрания от вас проблем или, за да сме честни, във връзка с това кой сте и кой стои до вас. Това не е особено трудно и ще стане почти от само себе си. Вашата основна грижа е да предоставяте на приятелските ви медии всяко разкритие, което направите, всяка позиция, която желаете и да изисквате пълно отразяване на действията ви, а срещу вражеските медии да запращате обвинения в една или друга посока.
Това е своеобразна и “двуполюсна” симбиоза, която трябва да идентифицирате и впрегнете в действие възможно най-рано в реализирането на вашия план.
5. Интернет
Времената са такива, че ни предоставят оптималния инструмент за реализиране подобни планове – Интернет, затова той заслужава отделна точка. Много хора все още смятат, че той е напълно неутрална зона, в която техния справедлив активизъм може да вирее и да бере несъмнени плодове – бъдете сигурни, че поддържате тази заблуда, защото това ще гарантира по-голямата заблуда, за която говорихме по-рано в ръководството. Не е добре недоволните да заподозрат, че всъщност Интернет, наред с всичко останало, е вашата работна площадка – мястото, където се развихрят действията на агентите ви в естествения за недоволните стремеж за обсъждане на проблемите и събитията; където се прокарват позициите ви; където се усвояват желаните от вас послания; където “измервате” степента на заблуда, която сте предизвикали на основата на водените дискусии; където, в крайна сметка, недоволството живее най-активно. Интернет е това, което бързо и ефикасно ще се превърне в оптималната и непосредствена среда и средство за предизвикването на взрива.
Използвайте го максимално!
6. Защо си струва да опитате всичко това?
Важно е да разбирате мотивите си да се включите в подобно смело начинание.
Ако желаете и имате нужда от средства за личния ви живот, почти 100% сигурно е, че хората над вас ще ви ги осигурят в отплата за помощта, която сте им оказали. Това не е срамно – всеки се нуждае от пари.
Ако желаете да си подсигурите място в някоя партия, значи сте амбициозен човек, но бъдете подготвен, че на това поле конкуренцията е жестока. В същото време изискванията на партията в преследване на властта могат да са безмилостни към вас, а и бъдете убедени, че няма да сте напълно наясно с цялостната й “стратегия”. Така или иначе, последното не ви интересува, стига да имате обещанието, че ще станете достоен и уважаван член.
Ако желаете да утвърдите мястото или да подсигурите ресурси за структура, от която вече сте част – неформална група от хора с различни амбиции, НПО, отново партия, бизнес група, фирма или друго – значи сте последователен и предан човек. Всяко усилие и всяко средство в името на целите на дадената структура си струва!
И така, вашето кратко пътешествие в света на предизвикването и управлението на гражданското недоволство приключи.
Надяваме се то да ви е било от полза, а някой път може да ни пишете с резултатите от вашите действия!
Желаем ви да срещате повече мислещи сходно с вас хора и по-малко такива, желаещи да ползват главите си!
Успех!
Източник: Мърморенето
RSS