Размисли на една „еко“ българка

Параноя или не, но повече от половин час нямам достъп до Facebook. С много усилия се опитвам да напиша в един новинарски сайт коментар по статия за днешните протести, но и там вече два пъти информацията просто изчезва (преди да съм я изпратила). Така че, в момента съм пред празния Word-файл и се надявам да успея да споделя какво ме вълнува.

Крайно време е да се събудим. Горите ни са национално богатство и благо, до което трябва да имат равен достъп всички! Не искам нашите планини да се превърнат в това, в което е превърнато днес „нашето“ Черноморие! Не случайно „наше“ е в кавички – било е някога наше, но вече не е!
Не искам това да се случи и с Планината – нарочно е в единствено число, защото е един жив организъм!!! Не само Витоша, но и всички останали наши планини не заслужават това, което им се причинява.
Безкрайно съм озадачена от пуснатата в публичното пространство информация за някаква актуална статистика, че българските гори били са се били увеличили?!? И къде го видяха това? Защото от няколко години аз виждам друго.

От пет години мои приятели живеят в планината – от дясната страна на магистралата на 30-тина километра от София. Прекрасна природа с хубави гори… и сечища. Миналата година имаше и пожари – големи, така, че бяха стигнали чак до все още малкото къщи.
Тази година, от м. февруари се започна поголовна сеч – огромни камиони (джугани?) денонощно изнасяха трупове на дървета… с тях имаше джипове, напомнящи на колите на Горското. Първия път като ги видях, въпреки че не ми стана приятно, не реагирах. На следващия уикенд отново бяха там – оказа се, че не спират и през седмицата… и това повече от месец.
Не можех да повярвам – същия зимен сезон, само че през м. ноември на предходната година, от Горското бяха казали, че за следващите няколко години няма да се разрешава сеч по тези места. Обадих се на 112 – приеха сигнала ми и след по-малко от половин час ми се обадиха от полицията. Уведомиха ме, че сечта е напълно законна и ми благодариха, че съм подала сигнал. Два месеца по-късно, когато и лятно пребиваващите местни се появиха се оказа, че е изсечена огромна гора – била частна, макар че и в това не бяха сигурни…

Също така и друго виждам, всъщност по-скоро не виждам. Преди години покрай магистралите и пътищата съм виждала как хора садят дръвчета. Беше нещо обичайно. Сега, обаче, нямам такъв по-близък спомен… Някой от вас има ли?
Всичко това ме кара да се чувствам тъжна. Тъжна за тези, които днес по обяд бяха доведени да „протестират“. Мисля си, че те даже не осъзнават какво са им причинили.
Тази скромна жена (чистачката) е в ситуация, в която все ще е виновна. Ако беше отказала да изпълни нареждането на началника (кмета), най-вероятно щеше да е санкционирана, а може и уволнена. А сега като си каза чистосърдечно, че кмета ги е докарал и ще им плати – пак има голяма вероятност да загуби работата си. Тъжното е, че всичкото това се случва, а сме в средата на 2012 г.!

Още по-тъжното е, че тези хора (най-вероятно повечето от тях под натиск) бяха доведени срещу нашите деца – тези, които на висок глас (защото иначе не ги чуваха) оповестиха, че искат да бъдат изслушвани и да се взема предвид и тяхното мнение.

Има още един много сериозен въпрос, който няма как да подмина. Докога в живота ни по непрозрачен начин ще се прокарват и приемат съмнителни закони и законченца?
И ако беше само ограбването и съсипването на националните ресурси и блага, може би щях да преглътна с омерзение и с вярата, че рано или късно това ще свърши. Но, за съжаление, с все по-честите напоследък (не че и преди това не е имало) опити да се прокарват съмнителни и неубедителни поправки в нормативната уредба, отнасяща се за здравето и живота ни – е това вече ме вбесява. Като най-пресен пример мога да дам незнайно как пробилата информация в информационните сайтове, че докато в момента текат протестите срещу поправките в Закона за горите, тихомълком зад гърба ни се работи отново по въпроса за шистовия газ. И това е само един от примерите.

Уморих се. Уморих се да имам усещането, че тези, на които сме гласували доверието си и сме изпратили да ни представляват в Трите власти, се отнасят с мен, с детето ми, с близките, с приятелите ми, с останалите … с нас – като с врагове. Защото няма друго обяснение за това, което се случва.

Но, да се върна на протестите – силата е в истината и в положителната енергия! Тази вечер хилядите излезли българи усетиха, видяха, че да кажеш и да отстояваш това което мислиш дава сила и те кара да се чувстваш щастлив! И както казва Хорхе Букай, трябва да сме щастливи, защото доказано е, че щастливите хора са по-успешни и по-полезни за хората около тях и за обществото! Така че, аз избирам да се боря да бъда Щастлива! Пожелавам такъв избор и на вас!

Юлия