2-ри юни – ден на почит или размисъл?

1876 г. — В подножието на връх Вола във Врачанската планина, след сражение с части на османската армия е прострелян на 1 юни смъртоносно Христо Ботев, като почитта се отдава традиционно на 2 юни.

Много хора ще кажат, че втори юни е празник. Но аз ще попитам какво празнуваме? Гибелта на един велик български революционер?! Преди всичко денят е за размисъл върху това, какво са направили нашите предци и до каква степен ние следваме техните стъпки. Както всяка година, ще има много почести и поздрави по повод въпросният “празник”, ще има и чествания. Но нима с това всичко трябва да се изчерпа? Нима с поднасяне на цветя и поздрави, българинът е изпълнил моралният си дълг към родината, за която са загинали множество революционери? Много хора са на мнението, че ако Ботев види какво е положението в страната ни, ще се обърне в гроба си. Но някой реално замислял ли се е защо се е стигнало до това положение? Голяма част ще кажат, “защото циганите и турците еди какво си…” което говори за неразбиране на това, къде се намира проблема и кой е реалният враг на народа.

Едно нещо трябва да се проумее ако хората искат да тръгнат по стъпките на революционера. Ботев не се е борил срещу турците, той се е борил срещу Османската власт. А между власт и етническо малцинство има голяма разлика. Българинът трябва да осъзнае, че след освобождаването от османската власт е дошло друг вид робство, което не е толкова очевадно, колкото е било предишното. Нима сега не се плащат данъци, нима сега размирниците не биват съдени, нима сега системата е спряла да потиска хората? Трябва да се разбере, че борбата на Ботев е била борба против тиранията над хората и ако сега не виждате отново подобен вид тирания, то тогава не сте разбрали правилно какви са били идеите на човека, за когото ще поднасяте цветя. Заветите и посланията, които ни е оставил са за да напътстват осъзнатите хора към необходимите действия и под действие не се разбира цитиране наляво и надясно, без да се вниква в смисъла на думите.

Основата на всяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието.

…законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството

И вместо да стоите мирно под неприятният звук на сирените – действайте! Има правителство, има власт, има и хора които да поемат по пътя на революционера!

Какво значат цветя и почит за един герой, ако човека, който ги поднася не носи революционното в себе си?

Автор: Чернознамец Храбър