В памет на загиналите за България

Обесването на Васил Левски и смъртта на Христо Ботев – тъжни и срамни дни за българската история. Предателство и малодушие – това, срещу което са се борили ги погубва. Днес, стотици години след тия събития, картинката е същата – предатели и хора, плюещи на съвестта си, искат да обесят това, което е останало от делото на Дякона и Ботьова. Банкери, политици, псевдожурналисти и пишман чорбаджии затягат примката около шията на честните, истинските и свободните българи. Всеки дръзнал да противостои, бива обявен от предателите за луд, действията му се определят като безсмислени и го съветват да напусне страната. “Няма нужда от такива хора тук” – му казват.

За щастие на всички, отделни единици не могат да се примирят с положението. Осъзнават, че тъмните векове отново са тук и събратята им са на грешната страна на историята. Знаят, че няма кой да направи нещо, защото всички са или избягали, или ги е страх. И намират смелост да повярват в различно бъдеще – в това на честните и истинските отношения между хората, бъдеще на разбиране, приятелство и дипломация.

В учебниците няма да влязат имената на тия, които сега ядат и пият, те ще останат в архива на жълтата преса или най-много ще бъдат споменавани като поп Кръстю – с погнуса.

Тия, които променят света със сърцето си – те ще бъдат Ботев и Левски, някой ден..