“Пиратското движение” в Сърбия и Румъния

“Пиратското движение” в Сърбия и Румъния тепърва ще се бори да бъде официално признато като партия. В Хърватия Пиратите планират вече предизборната си кампания, а техните съмишленици в Гърция се борят дори за влизане в парламента, издигайки мотото “Няма да плащаме!” Политически корсари има също и в България, макар и не така многобройни. Как се роди това движение и за какво се бори то в Югоизточна Европа?

Основателите на румънската Пиратска партия са израснали във времена, когато всеки притежател на пишеща машина автоматично попадаше под политически надзор. Така комунистическите управници в Румъния искаха да предотвратят печатането на нелегални листовки. Поради това, за 55-годишния Клаудиу Маргинеан, свободата на мненията не е нещо, което се разбира от само себе си. Това го отличава от така наречените “Digital Natives” – онези млади хора в неговата родина, които след рухването на комунизма израснаха с новите медии.

Новите медии раждат нови политически поколения

Прозрачност, демократично взимане на решения, свобода за ползване на информациите в интернет – това са централните искания и на румънските Пирати. “Фактически ние сме една нация от интернет, каквато в момента съществува по цялата планета”, казва основателят на румънското Пиратско движение Клаудиу Маргинеан.

Бившият архитект не е единствения Пират в семейството. Макар че са регистрирани в международното обединение “Pirate Parties International”, в собствената си страна румънските Пирати още не са признати официално за партия. Причината е, че за основаването на партия в Румъния са необходими 25 000 подписа. Клаудиу Маргинеан и неговите колеги се надяват да съберат достатъчно подписи още преди парламентарните избори през ноември.

Технологии и граждански права

На Пиратите в съседна Сърбия също недостигат няколко хиляди подписа, за да бъдат регистрирани като партия и да получат право за участие в избори. Много хора в Сърбия смятат, че това движение си прекарва времето единствено в “пиратска дейност” из интернет, оплаква се Иван Вукович – координатор на сръбските Пирати. “Ние обаче не се застъпваме за продажбата на пиратски копия на музика и софтуеър.

Единственото, което искаме е, хората да могат съвсем свободно да си обменят идеи, съдържания от мрежата, музика и видеа”, заявява Вукович. “Пиратите пледират за повече свобода в интернет. Технологиите са толкова напреднали, че дават възможности за повече граждански права. По този начин може да се реализира една истинска демокрация”, добавя Дарио Видович, съосновател на Пиратското движение в Хърватия.

Прозрачността като икономическа програма

Съвместно взимане на решения, т.н. “Liquid Democracy” – това искане обединява Пиратите в Югоизточна Европа с политическите корсари в цял свят. В този регион, Пиратски партии или сдружения има още и в България, Унгария и Босна/Херцеговина. Пиратски движения съществуват в близо 60 страни, повечето от тях са в Европа. Особено успешни са Пиратите в Германия, където според актуални изследвания, те биха могли да разчитат на 11 до 13% от избирателските гласове. Това дава импулс и на техните колеги в Югоизточна Европа.

На силен попътен вятър разчитат и гръцките Пирати, които на 6 май излизат за пръв път в парламентарни избори. Както гръцките, така и румънските Пирати се надяват още тази година да влязат в парламентите на страните си. Те настояват за въвеждането на фиксиран минимален доход за всеки гражданин. Клаудиу Маргинеан открито признава, че още да се осъществи подобно искане. Румънските пирати се надяват най-вече на гласовете на младите хора, на които им е писнало от утвърдените партии. Това е и основният електорат на Пиратите из цяла Европа.

Източник: http://www.dw.de