Априлското въстание от 1876 година е масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен пик на българското националноосвободително движение. Днешните оценки, които българските историци дават на върховния бунтовен акт на българския народ, е, че той, макар и незавършил с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, т.е. народният бунт срещу репресиите и лишението от свобода намират силен и небивал отзвук в Западна Европа и Русия.
„Братия!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори
няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в
Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме,
отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии…
Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят,
придружени от екът на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по
улиците!… Ако вие, братия, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата,
то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
Коприщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.“
Отдолу на писмото стоеше следующата забележка:
„Бях очевидец, когато са извърши сичко гореказано в писмото на Тодора.
Тръгвам за Клисура, за да направя същото.
Н. Караджов.“
– Бунт! Въстание! Скоро, Бобеков, свикай стотиците, удряйте камбаните!
Изгърмете няколко пушки да се обяви вече въстанието! На оружие! Какво чакате?
Нашите братя се бият вече – ревеше Бенковски, колкото му стига силата, ревяхме
всинца…
Из “Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов
RSS