Синтетични форми на живот

Учените са успели да имплантират цялостен, изкуствено създаден бактериен геном в изпразнена яйцеклетка на друга бактерия. Синтетичната ДНК, състояща се от 1,08 милиона базови двойки, започнала да управлява развитието на клетката. Подобно на софтуер, генната информация се инсталирала на своя нов „уред”. Клетката живее и може дори да се размножава.
Този организъм обаче не представлява съвършено нова форма на живот. Обвивката и всички други съставни части – цели 99 процента от сухата маса на клетката – са от естествена микоплазмена бактерия. А структурата на изкуственият геном представлява „само” модифицирано копие на ДНК на близкородствен микроб.
Нещо повече: Фактът, че новият „софтуер” изобщо може да работи, се дължи на естествената „операционна система” на клетъчните органели, които трябва да са в състояние да прочетат информацията на изкуствените гени и по тяхно задание да произведат протеини.
Но учените вече са наясно, че създаденият по изцяло синтетичен начин геном може да бъде „събуден за живот” в една клетка. Тази базисна структура, наречена „JCVI-syn1.0”, вече е съхранена във вид на файл в компютър и може по всяко време да бъде реализирана като химично съединение. Това е добра изходна точка за експерименти, свързани с началото на живота: сега учените могат да правят произволни вариации на базовия модел на генна информация и да изпробват нови и нови версии по отношение на тяхната жизнеспособност. „Намираме се на преломна точка: от възможността да разчитаме генетичния код към способността сами да можем да го напишем”, казва Вентър.
Според учения с това се разкриват възможности да се появят нови форми на живот, които да притежават нови качества. Например организми, които на слънчева светлина да могат да добиват водород от водата. Или пък да превръщат растителните захари в бензин. Или да почистват разливи на петрол.
За да не пропусне възможността да превърне тези „приложения на живота” в доходоносен бизнес, Вентър е основал фирмата „Synthetic Genomics” и патентова многообещаващите форми на живот.
Други учени са на мнение, че подходът на Вентър да се създава изкуствен живот чрез редуциран минигеном всъщност представлява отклонение: „Защо трябва да се тръгва от най-простата форма на генома, след като в природата вече съществуват много по-интересни, по сложни форми, които могат целенасочено да бъдат изменени?”, пита Джордж Чърч, специалист по генетика към Харвардския университет.
А според биоинженера Джим Колинс основният проблем е в самонадценяването: „Нека си признаем: учените знаят твърде малко за биологията, за да могат да създадат живот”.

Автор Юрген Брошарт и Юрген Бишоф