Контейнерите за боклук до блока –
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.
Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола,
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила
Веднъж обаче тя ме заговори –
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu
и я познах- познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих –
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех –
бях станал ученикът Божидар.
Не бе познала в мене ученика –
самият аз бях доста променен –
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето встрани.
„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай- ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката вече не видях.
Автор: Ейми Тола
???
01.04.2012 at 0:17
Господи! Потресаващо!
КакТакаАнонимен?
01.04.2012 at 8:09
Щях да се разплача накрая.. Кажете името на този прекрасен човек, който е написал това. Шапка му свалям, който ще да е..
admin
01.04.2012 at 15:12
Авторът е неизвестен.
Павел
02.04.2012 at 22:21
Направо ме разчувства
Plamen
03.04.2012 at 8:17
РЕСПЕКТ И ЗА ДВЕТЕ ДУШИ …!!!
nafsika
03.04.2012 at 10:10
Наистина ужасна съдба застигна целия български народ! Кажете ,братя- това ли заслужаваме ??? Така ли ни учеха -аз все още не мога да лъжа,освен благородно,да крада ? -да не говорим !,не мога да откажа помощ ,не мога да направя зло на човек ! И какво получихме срещу това -нагло ограбване на народа от всички монополисти,банки и правителства!Учители оставени да живеят с 136.00 лв.пенсия- децата ни заминали на гурбет -за да работят нещо и да се прехранват,защото нашата скъпа Родина- е МАЩЕХА за нас ,за собствените си чеда !
Цветелина Господинова
05.04.2012 at 22:18
РАЗПЛАКАХ СЕ. АЗ СЪМ УЧИТЕЛКА….
ValKa2
07.04.2012 at 11:00
Днес, това е четвъртото нещо в интернет, което ме разплаква….отивам да свърша някаква работа, дано някой ми плати…..наистина положението в милата родина е ужасно, но от реване и самосъжаление полза няма!
admin
09.04.2012 at 19:54
http://alfa.superhosting.bg/~saprx6d6/12-ti-mai/
Балсамаджиева Десанка
11.04.2012 at 16:27
Кое си ти, талантливо дете? Не са много чувствителните души! Напиши иси името,моля те!
И аз бях учителка, но и да не бях…
hari
17.04.2012 at 13:46
Toi beshe dobar uchenik, mnogo dobar.
SSedeshe na parviq chin, do prozoreca vlqvo….
elvira
27.04.2012 at 21:20
Плача и се питам, защо ли ни се случва всичко
това?Докога ли достойни хора ще живеят така?
Прекрасно е написаното,много се разчуствах…..
Белият
18.09.2012 at 11:39
Страхотен текст!
от народа...
03.10.2012 at 1:49
Ейми Тола – това е името на автора на стихотворението…
Аз ще замълча…
lora
15.11.2012 at 12:38
Браво на Ейми! Прекрасно стихотворение с хубава поука накрая!
Георги
16.11.2012 at 22:58
И аз съвсем наистина видях учителката ми по литература да рови из кошчетата…
Бях шокиран…това е трагедия…
x
08.01.2013 at 3:40
истината е някъде там