Вечния карнавал

Сред мрака на нощи безкрайни
мильони люде се тълпят
и удрят морната си гръд
в гранита на вековни тайни,
покрити с тягостна мъгла
и кръв от борчески чела.

Заключена зад хладни двери,
лежи бездушна радостта
и като сенки по света
пълзят примамващи химери.
Подире им със ропот глух
блуждае человешкий дух.

А скрит зад маската смирена,
един престъпник ли до днес
издига своя интерес
за бог над цялата вселена
и тласка в бездни и позор
жадуващите слънчев взор?

Там окървавена корона
над куп от черепи лежи,
тук, с пъстра маска от лъжи,
служител верен на закона
бесилки вдига и чрез тях
прикрива собствений си грях.

А жрец под празнични одежди,
опит от вечна суета,
кове олтар на глупостта,
сърцата трови той с надежди
и ръси пепел и тъма
над светлий пламък на ума…

Но в мрака на нощи незвездни
отлитат глухо век след век
и окървавений човек,
пребродил всички тъмни бездни
и зърнал вечний маскарад –
въстава смел и непознат.

Той бий оковите си черни,
той вдига борчески глава
и екват властните слова:
“Свалете тези маски скверни!
Аз вашите заблуди знам
и слънцето ще стигна сам!”

Христо Смирненски