Този протест

Този протест е срещу цените на тока и парното. Срещу частния и държавния монопол. Срещу монополите изобщо, които дерибействат с мълчаливото съдействие на държавата. Вместо да противодейства на монополите, нашата държава, в лицето на българските управници, се е съюзила с тях. Българските управници унищожиха нашата собствена ядрена енергетика и приватизираха ТЕЦ-овете „Марица Изток” така, че да заробят българския народ с непосилни цени на тока. Днес трикратно по-високия ток от ТЕЦ Марица Изток 1 е вече включен в нашите сметки.

Този протест е срещу бедността и мизерията, на която ни обричат управляващите с некадърното си управление. Ние не протестираме срещу частната собственост. Не е важно какъв е моделът на собствеността на едно предприятие. Дали то е частно или държавно. Важно е как се управлява. Много от приватизираните предприятия у нас се разпродадоха за скрап. А малкото останали държавни предприятия се поддържат умишлено в състояние на предфалит, за да се източват финансови потоци от държавата за подпомагане.

Този протест е срещу пладнешкия грабеж, който се извършва в тази страна. Основната част от българските природни ресурси се източват от чужди концесионери като канадската компания в Челопеч, която изнася тонове злато, мед и редки метали срещу което ние получаваме само смешна концесионна такса, около процент и половина. Тази концесия е истинско престъпление, осъществено от българските политици, които са продали златното богатство на България за да получат своите тлъсти комисионни.

Този протест е срещу източването на финансовите ресурси на населението от така наречените „чужди инвеститори”, като телекомуникационни компании, енергоразпределителни дружества, вериги хранителни магазини и др. които просто събират парите на обеднелите българи, предоставяйки им оскъпени услуги и ги изнасят в чужбина. Странно защо нищо голямо и печелившо в България не е българска собственост?! Защо чешката държавна компания (ЧЕЗ) може да има търговски интерес от българското енергоразпределение, а нашата държава – не?!

Този протест е защото в тази страна има огромна безработица. Всеки втори българин или вече не е на работа, или трепери да не загуби работата си. Политиците упорито отказват да разберат, че в България не може САМО да се потребява, но трябва и да се СЪЗДАВА нещо! А това е функция на държавата. Изпълнителната и законодателната власт трябва да създават условия за развитие на бизнеса. Добър инвестиционен климат се нарича среда с ниска корупция, удобна бърза администрация и последователна политика в управлението. Не може едно правителство да започва проекти, друго да ги спира, трето да ги видоизменя. Това е буламач, от който всички сериозни компании бягат.

Този протест е, защото селата на България са унищожени и пусти. Там никой не живее, никой не сее и нищо не расте. Земята ни ражда бурени. Малките градове умират от глад и безработица. Изтребват ни! Политиците нямат никаква стратегия за развитие на регионите, на отраслите и на икономиката като цяло. Тяхната стратегия е ограбването на последните остатъци. Затова ние не произвеждаме никакви плодове и зеленчуци, а купуваме онези пластмасови чушки в сигнални цветове, които приличат на детски играчки от нефтопродукти, а не на нещо посято и израсло в земята.

Този протест е срещу геноцида в здравната система. Срещу това, че лекари връщат линейки, отказват да прегледат пациенти. Срещу това, че болниците са се превърнали в мошенически корпорации, които се занимават с фалшифициране на диагнози и източване на здравната каса, а чак след това, евентуално ако остане възможност – и с излекуване на пациентите. Този протест е защото нашите родители умират нещастни, отчаяни и отвратени от фаталния сблъсък със здравната ни система.

Този протест е срещу това нашата страна да става мишена за терористи, заради небалансираната външна политика на това правителство и заради малодушието на нашите политици. България не трябва да се превръща в сателит на една или друга велика сила и безпрекословно да следва заповедите от чужди посолства. Искаме най-после такива политици, които да формулират какъв е българския национален интерес, да имат волята да го защитят и да се борят за това България да не е ощетена и ограбена. Не искаме да се превръщаме в заложници на чужди интереси.

Този протест е срещу монопола върху говоренето! Омръзна ни една-единствена концепция, тази на пазарния фундаментализъм, да се представя като непогрешима истина, а всъщност да сме третирани като опитни мишки. Писна ни десетки неправителствени организации и платени лобисти да окупират публичното пространство, да размахват заплашително пръст на нацията ни как да мисли и да налагат възгледите си. Резултатът от дейността на НПО-тата в България беше убийствено плачевен: пълно разграждане на обществената база, престъпна приватизация и тотално унищожаване на икономическите отрасли.

Този протест е и срещу новия закон за училищното образование. В него се предвижда държавата да финансира и частните учебни заведения. Това е силно лобистка промяна. Защото това е същата тази наша държава, която няма пари за държавните училища, университетите и детските градини, няма пари да подобри условията, сградите, материалната база, както и да повиши заплатите на учителите. Но странно, има пари да подкрепя частния бизнес в образованието. Тъй като не става дума да напечатаме пари, парите за частните училища в действителност ще бъдат взети от парите за държавните училища, които и сега са в тежко окаяно положение. Кой губи?! Губят децата, които не могат да плащат за скъпо частно образование.

***

Този протест е от хората за хората, за нас самите. Искаме да се събудим, да бъдем граждани на държавата си, да не чакаме някой да се погрижи за нас, а да се погрижим сами за себе си сега! Да намерим механизмите за граждански контрол, да ги използваме по-често от веднъж на четири години и да спрем геноцида и ограбването на България. Да построим сами граждански институции, които да контролират властта. Да поставим на колене мафията, да намалим корупцията и произвола на корпорациите. Можем, ако достатъчно граждани започнем да се държим като такива.