Чуждестранни инвеститори изкупуват обработваема земя в страни от третия свят, за да печелят от увеличеното търсене на храна, което е резултат от увеличаващия се брой на населението.
Норвежкият Нефтен фонд също е в играта. Те притежават дялове в няколко компании от тази сфера, което според германския в. Дер Шпигел може да се определи като нова форма на колониализъм. Сред компаниите, в които са инвестирани норвежки пари е и индийската Ручи Соя, която контролира 250 000 дка. в Етиопия за производство на соя.
Да се купува или наема?
Много бедни развиващи се страни в момента продават или отдават под наем обработваема земя. Според Шпигел, лидер в това начинание е Либерия, където в момента 100% от обработваемата земя е собственост на чужденци. Малайзия и Сингапур (с по 34%) са доминиращите инвеститори в Либерия.
Това се случва когато в Африка недостигът на храна се увеличава. Проблемът за това е в смесица от опасения за задоволяване на вътрешните нужди на държавата и алчността на някои големи компании, целящи да спечелят от несигурността, която днес цари в сектора, казва Кристиан Антон Смедсауг* – норвежки земеделски експерт и анализатор.
Растящи цени на храните.
Случаят не е уникален за Африка, аналози има в Азия, Южна Америка и Източна Европа.
Пример: Половината от земята, определена за масово производство на храни във Филипините е собственост на чуждестранни инвеститори, водач сред които е Саудитска Арабия. Същевременно, американски компании са взели контрола над една трета от обработваемите земи в Украйна, известна доскоро като Хранилката на източна Европа.
В Уругвай 18% от обработваемите земи са в чужди ръце, половината от които собственост на съседна Аржентина.
Шведи притежават 45% от земята на Танзания, продадена на чужденци. Това е 18% от цялата обработваема площ на всички Източно-Африкански държави.
Фирми от Великобритания и ЮАР също изявяват интереси да закупят чужди земи на африканския континент за производство на храна.
Смедсауг казва, че това вече не е конфликт между Севера и Юга, а Между Юга и Юга. Много от кандидат-купувачите са от азиатски държави. Проблемите се раждат главно в държави, които имат затруднения да задоволят собствените си потребности, поради това, че имат слаборазвит аграрен сектор. Тези страни влизат в една негативна спирала, опитвайки се да изнасят ресурси (храна), вместо да се опитват да задоволят собствените си потребности.
Ролята на Норвегия
Смедсауг разбира защо много от критиците наричат този процес нео-колониализъм.
Има реална опасност населението да бъде притиснато до стената, заради интересите на някои местни управленски структури в желанието им за бързо забогатяване. Тези структури биват подчинени на желанията на фирмите-купувачи на земя. Това лесно може да се превърне в класически пример за това как желанието за печалба може да “надцака” спазването на правата на много хора.
Какво може да се направи по въпроса?
Агро-потенциалът на всяка отделна страна трябва да се стимулира и развива. За да се получи това, трябва държавата да се включи с капитали и това да се разясни на всички, за да има подкрепа. Това до голяма степен ще задоволи вътрешните нужди на много държави, а някои дори ще имат възможност и за износ, ако се появи нужда от това.
Смята ли се, че ролята на Норвегия в това трябва да е индиректна, чрез инвестиции?
Ролята на Норвегия е разделена на две. От една страна, какво може да направим относно подкрепата на такъв вид политика.
До каква степен да стимулираме агро-производството в отделни държави? От друга страна е нашата роля на международната сцена и как да управляваме своите инвестиции. Важното е, че имаме възможност да направим така, че и двете страни да спечелят.
Превод: Илия Маринов
*Кристиан Антон Смедсауг е административен директор в Агри Анализ – фирма консултант и доставчик на ноу-хау за норвежкото земеделие. Кандидат на естествените науки и доктор в Университета в Осло със специалност екология.
RSS