“Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой…”
“Левски”, “Епопея на забравените”
Иван Вазов
(поетично слово към Будителя)
Още скиташ безсънен, Апостоле
и духът ти не среща покой.
Споменават те в речи и тостове
зли търбуси, потънали в лой.
Сто и кусур години заспалите
не събудиха вяра с искри.
Ужким следваха все идеалите,
а пък всеки лукав се покри.
И какъв ти олтар и възкръсване?
Друг завет съчиниха без срам.
Да ядат и да пият до пръсване,
лакомия въздигнали в храм.
Да устройват чеда и наследници
чак до трето коляно със власт –
като утрешни нови изедници
с ненаситно отворена паст.
Жалък лев да се гърчи край рублата
или долара в гнусен поклон.
Няма чиста и свята република.
Интересът е господ и трон.
А бесилото днес е в прокобата,
здраво стегнала бедни души –
в сън мъртвешки да следват загробени
оня, който с лъжа ги теши.
Още скиташ безсънен, Апостоле!
Нас поне за завет събуди!
Да въздигнем пътеки и мостове,
да прокараме светли бразди!
Свободата е храм и величие,
на която ти зов си един!
Битието изгубено, ничие –
да си върнем достойни… Амин!
RSS