Предстоящият „руски Майдан“

Координираната манипулация на световните цени на енергийните носители, нарастващото присъствие на НАТО в Източна Европа и съживяването на тероризма в източнокавказкия регион на Русия изглеждат като част от кулминация, водеща към много по-голямо събитие – „руски Майдан“.

Необходимите компоненти за успешен опит от страна на Запада да свали руското политическо статукво включват политически фронт, който да протестира в основните градове на Русия, както и пълноспектърна икономическа война, която трябва да постави под напрежение руското население, като по този начин увеличи недоволството и увеличи мащабността на режисираните протести, които Уолстрийт и Вашингтон създават по руските улици. Друг необходим компонент би бил въоръжени части, които действайки под прикритието на „мирни протестиращи“, да ескалират уличните демонстрации, да не позволят на силите по сигурността да възстановят реда и да извършат действителния физически преврат срещу тези сили по сигурността.

Всички тези елементи могат да се видят в съседна Украйна – страна, в която непрестанното вмешателство от страна на Америка и НАТО е дългогодишно публично достояние. Вестник „Гардиън“ признава в своята статия от 2004 г., „Кампания на САЩ зад размириците в Киев“, че:

„… докато ползите от покритата с оранжево „кестенова революция“ са за Украйна, то кампанията е американско творение, сложно и брилянтно замислено упражнение по западно брандиране и масов маркетинг, което, в четири страни за четири години, се използва като опит за спасяване на нечестни избори и сваляне на неподходящи режими.

Финансирана и организирана от правителството на САЩ, използвайки американски консултанти, разузнавачи, дипломати, двете големи американски партии и американски неправителствени организации, кампанията беше използвана за първи път в Европа в Белград през 200 г., за да бъде победен Слободан Милошевич пред избирателната урна.

Ричард Майлс, посланикът на САЩ в Белград, изигра ключова роля. А през следващата година, като посланик на САЩ в Тбилиси, той отново направи същия трик в Грузия, наставлявайки Михаил Саакашвили как да свали Едуард Шеварнадзе.  Десет месеца след успеха в Белград, посланикът на САщ в Минск, Майкъл Козак, ветеран от подобни операции в Централна Америка, най-вече в Никарагуа, организира почти идентична кампания в опит да победи силния човек в Беларус, Александър Лукашенко. Тя обаче се провали. „Няма да има Кощуница в Беларус“, обяви президентът на Беларус, имайки предвид победата в Белград. Но опитът придобит в Сърбия, Грузия и Беларус се оказа безценен при подготовката на победата над режима на Леонид Кучма в Киев.

Операцията – производство на демокрация чрез избирателната урна и гражданско неподчинение – вече е толкова отработена, че методите узряха до шаблон за спечелване на чужди избори.“

Не само Украйна страда от тази потвърдено подкрепяна от САЩ дестабилизация през годините, а – както разкриват „Гардиън“ и други източници – цяла Източна Европа попада в плен на този вид подкрепена отвън подривна дейност, манипулация и смяна на режима. Имайки предвид този документиран факт, вероятността Уолстрийт и Вашингтон да опитат същото в Русия е не само възможна, такива опити вече бяха правени в миналото, а бъдещите такива са на практика неизбежни.

Блокадата…

Вече действа координирана манипулация на световните цени на петрола. В това главоломно падане на цените се разкри, че цялата индустрия е централно манипулирана не от пазарни сили, а от политическия дневен ред, включващ САЩ и и техните партньори в Близкия Изток, най-вече отдавнашната диктатура в Риад, Саудитска арабия. Въпреки че всяка нация притежава способността да се справи в дългосрочен план са такива икономически мерки, доказателство за което са Иран и Куба, в краткосрочен план икономическата нестабилност е един от маркерите на политическата подривна дейност, при която числеността на уличните демонстрации може да набъбне с участието на тези, които считат, че тази икономическа нестабилност е по вина на настоящото управление, а не икономическа атака отвън.

Политическият фронт и живата сила

Политическият фронт, който ще излезе по улиците на Русия, отдавна е идентифициран. Той включва същия тип крайни „националисти“ и ултрадесни групи, които видяхме да преборват политическия ред в Украйна. Това включва и неонацисти, буквално. Една от водещите фигури сред ултрадясното в Русия и подкрепяният от САЩ Алексей Навални – представян от Запада като „активист срещу корупцията“, който всъщност е неофашист, действащ открито в полза на Уолстрийт.

Алексей Навални е Световен стипендиант на университета Йейл и в неговия профил се казва:

“Навални е начело на правни искове от името на миноритарни акционери в големи руски компании, включително Газпром, ВТБ, Сбербанк, Роснефт, Транснефт и Сургутнефтегаз, посредством Съюза на миноритарните акционери. Той успешно принуждава компании да разкрият повече информация на своите акционери и е завеждал дела срещу отделни мениджъри на няколко големи корпорации за предполагаемо корупционни практики. Навални е също така съосновател на движението „Демократична Алтернатива“ и е бил заместник-председател на московския клон на политическата партия „Яблоко“. През 2010 г. той започва РосПил, обществен проект, финансиран чрез безпрецедентно набиране на средства в Русия. През 2011 г. Навални стартира РосЯма, която се бори с измамите в сектора на пътното строителство.“

Демократичната алтернатива, изписваща се също като ДА!, е получател на средства от фондовете на Националната фондация за подпомагане на демокрацията (National Endowment for Democracy – NED) на Държавния департамент на САЩ, което показва Навални като агент за спонсорирани от САЩ размирици. Самият Държавен департамент на САЩ разкрива това , тъй като те включват ДА! сред множеството „младежки движения“, чиито действия те поддържат в Русия:

“ДА!: Мария Гайдар, дъщерята на бившия премиер Игор Гайдар, е водач на ДА! (Демократична алтернатива). Тя е ревностна защитничка на демокрацията, но е реалист по отношение на препятствията, пред които е изправена. Гайдар казва, че ДА! се концентрира върху непартийни дейности, които имат за цел да повишат политическата осъзнатост. Тя е получила финансиране от Националната фондация за подпомагане на демокрацията, факт, който тя избягва да оповестява публично поради страх да не изглежда компрометирана поради американските си връзки.“

Тъй като такова финансиране не може да бъде открито никъде на сайта на NED, това означава, че не се публикува пълната информация и че NED се занимава с нелегално финансиране.

Навални участва пряко в основаването на движение, финансирано от американското правителство и до ден днешен същите хора, които финансират ДА!, го защитават по западните медии. Споменаването на съоснователката Мария Гайдар също говори много, тъй като тя има дълга история на сътрудничество и дори няколко ареста с Иля Яшин, още един водач на финансирана от NED „активистка“ опозиционна група.

Иля Яшин е ръководител на московската организация на „Републиканска партия на Русия – Партия на народната свобода“ (РПР-ПАРНА́С) и водещ член на кампанията „Стратегия 31“, чийто състав е пълен с активисти, тренирани и координирани от неправителствени организации, финансирани от американската NED.От официалния уебсайт на NED беше изтрито американското финансиране на „Стратегия 31“:

Московска група за помощ при въвеждането на договора от Хелзинки $50,000
За да се привлече повече внимание към проблема със свободата на събиране в Русия и към движението „Стратегия 31“, което си поставя за цел да защитава това фундаментално право. Организацията ще обучи мрежа от регионални активисти и ще е координира техните дейности чрез мини семинари и посещения на място, както и ще проведе информационна кампания чрез пресконференции, постери и образователни листовки, свързани със свободата на събиране, които да се разпространяват сред обществеността от регионалните партньори.

Също така изтрита беше и една статия от изданието на NED „Democracy Digest“ , озаглавена „Стратегия 31: Знак за непримиримостта на гражданското общество“. В него „Московската хелзинкска група“ изрично е посочена като водеща маршовете на „Стратегия 31“ и че групата е „дългогодишен получател на финансиране от Националната фондация за подпомагане на демокрацията“.

Множеството изтрити материали в мрежите от руски „активисти“ на NED, които тя финансира и управлява, са още един знак за неизбежния опит за преврат, с надежда, че връзките няма да могат да бъдат посочени достатъчно бързо в хода на размириците, така че да се подкопае легитимността на иначе подготвената от САЩ подривна дейност.

Партията на народната свобода на Яшин е свързана не само с финансираната от NED „младеж“, но също така и с професионални политици и бизнесмени, сътрудничещи на чужди интереси. Сред тях е Владимир Рижков , член на финансираното от NED и базирано във Вашингтон Световно движение за демокрация (чийто профил също беше изтрит на скоро). Също и Борис Немцов, чийто съветник Владимир Кара-Мурза (от Солидарност) на 14-ти септември 2011 г. взе участие в спонсорирано от NED събитие, озаглавено „Избори в Русия: Гласуване и перспективи“.

По този начин се разкрива политически фронт, който е изцяло създаден от Държавния департамент на САЩ и който да се представи като изразител на желанията на руския народ, докато в действителност е творение и проекция на желанията на Уолстрийт и Вашингтон. Под прикритието на размириците този фронт създава може би тежко въоръжен фронт, състоящ се от ултрадесни неонацисти, както вече видяхме в Украйна, тежковъоръжени терористи-сектанти, подкрепяни от Саудитска Арабия, или и двете.

Поглед към наръчника на Америка за „революции“

Използването на въоръжени елементи, които да подпомагат конструирания от САЩ политически опит за преврат не е спекулация. Вместо това то е документирана политика, включена в плановете за подкопаване и сваляне на други правителства по света. В една конкретна публикация по отношение на американската политика от 2009 г., озаглавена „Кой път към Персия?“ от Института „Брукингс“, свързана със свалянето на правителството в Иран, се твърди изрично, че:

„Един метод, който би имал известен шанс за успех, би бил да се изострят тайните опити за смяна на режима, с надежда да се предизвика открита, или поне полуоткрита, реакция от страна на Техеран, която после да може да бъде представена като непровокиран акт на иранска агресия. „

Тук създателите на политиката на САЩ открито заговорничат да провокират тайно една нация чрез политическа подривна дейност. Евентуалният резултат от това – „актът на агресия“ – ще се представи като „непровокиран“, точно както се прави по отношение на Русия и нейния ангажимент в съседна Украйна и всички нейни действия от тогава насам, докато в същото време НАТО и САЩ продължават да се движат по пътя на войната.

Политическата публикация също така открито говори за детайлите по създаването условия за политически размирици. В част, която се нарича буквално „Намиране на правилните подизпълнители“, тя твърди:

„Една от най-трудните задачи при подготовката на революция или дори прости размирици, е да намериш правилните местни партньори“

След като открито признава целта „да се подготви революция“ или „размирици“, тя описва подробно и каква подкрепа трябва да се окаже на тези подизпълнители:

„Студентите и другите групи имат нужда от тайна подкрепа за своите демонстрации. Те имат нужда от факс машини. Те имат нужда от достъп до интернет, средства за копиране на материали и средства за предпазване от физическо насилие. Освен това, поддържаните от САЩ медии могат да изтъкват недостатъците на режима и да направят иначе не толкова известните критици по-известни и видими. Съединените щати вече поддържат сателитна телевизия (Voice of america Persian) и радио (радио Фарда) на персийски език, които предоставят нефилтрирани новини на иранците (в последните години те получиха лъвския пай от явното американско финансиране за насърчаване на демокрацията в Иран). Американския икономически натиск (и вероятно военен такъв) могат да дискредитират режима, правейки населението гладно за съперничещо му лидерство.“

Накрая този доклад споменава въоръжените групи, поддържащи организираната от САЩ революция:

„Някои от тези, които поддържат подготовката на смяна на режима в Иран, твърдят, че е утопично да таим надежди за „кадифена“ революция, а вместо това твърдят, че САЩ трябва да се обърнат към ирански опозиционни групи, които вече съществуват, които вече са демонстрирали желание да се борят с режима и които изглеждат готови да приемат помощ от САЩ. Надеждата зад този курс на действие,, е че тези различни опозиционни групи могат да се трансформират в по-мощни движения, които може и да успеят да свалят режима.“

Притеснителното относно този доклад от 2009 г. е, че всеки заговор, съдържащ се в него, не само се потвърждава от авторите като вече стартирал в Иран, сега вече е ясно, че подобни тактики са използвани срещу Сирия, Китай и самата Русия. „Арабската пролет“ не беше нищо повече от същите тези тактики, използвани на регионално ниво, а това, което се случи в Сирия и дори Украйна, прилича в голяма степен на страници, откъснати направо от този сценарий.

За кампания, насочена към самата Москва, е много вероятно сценарият отново да влезе в употреба. Разкриването на коварната, злонамерена криминалност на американските политици, които открито заговорничат да провокират други нации към конфликти и да манипулират публичното възприятие така, че да запазят моралното превъзходство, е първата стъпка към спиране на опитите да се дестабилизира и подкопае Русия, както и всички други нации, хванати в примката на Уолстрийт и Вашингтон.

Докато Западът продължава да изобразява Русия като „агресорът“, из различните собствени политически публикации на Америка може да се види, че такива обвинения са само една част от изключително коварен и измамнически план. Описването на Русия като „агресорите“ помага за оправдаване на по-нататъшни мерки, които подготвят сцената за широкомащабна политическа подривна дейност в рамките на самата Русия. То има за цел да оправдае не само директните връзки с опозиционните групи, когато те накрая бъдат разкрити, но също така все по-агресивна намеса от страна на въоръжени подизпълнители и самите части на НАТО, така че да се продължи с налагането на тези опозиционни групи.

Зрелищната същност на „инвазиите“, както си ги представяме – такива като блицкрига на нацистите в Западна Европа – е част от миналото. Инвазиите в рамките на война от четвърто поколение използват фалшиви опозиционни групи, тайна военна подкрепа и война по целия икономически, политически и информационен спектър. Русия е изградила защити срещу този тип война, ограничавайки Запада, но в крайна сметка моралното превъзходство и всички предимства, които то дава, е позиция, която може да бъде заемана само от един. Или чрез истината и разкриването на средствата и целите на Запада Русия ще се изкачи на върха или чрез продължаващата успешна измама на Запада Русия ще се срине на дъното.

Автор: Тони Карталучи
Източник: http://landdestroyer.blogspot.com