
Рафаел Кореа. Вероятно не всеки от вас е чувал за него. Той е президент на Еквадор вече втори мандат, избран за пръв път през 2006 г. Роден през 1963 г. в град Гуаяхил, Кореа е следвал икономика в градския Католически университет, има две магистърски степени от САЩ и Белгия, а в последствие – и докторска степен. Освен испански и кечуа, говори френски и английски. Когато Уго Чавез казва през 2006 г. от подиума на ООН, че Джордж Буш е въплъщение на Сатаната, Кореа иронично коментира, че това е нечестно към дявола. През 2012 година единствен се съгласява да даде политическо убежище на Джулиан Асанж в посолството на Еквадор в Лондон. С какво е различен Рафаел Кореа от колегите си?
Президентът на Еквадор не е традиционният политик. Всички сме свидетели на случващото се в Гърция и огромните дългове, които страната е натрупала. Да, Гърция е много далеч от Еквадор. Но докато гръцките управляващи избират пътя на строгите икономии, удовлетворявайки исканията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МФВ), Рафаел Кореа твърди, че „животът идва преди дълга”. Нещо повече, неговите думи се превръщат в реалност.
Като министър на финансите през 2005 г., Кореа заявява, че не е нормално целият доход от петрол на страната да бъде използван за изплащането на дълга й. 80% от годишния доход от петрол трябва да бъдат пренасочени към здравеопазване, образование и създаване на работа, а само 20% да служат за изплащането на държавния дълг. В отговор на намеренията му, Световната банка заплашва, че няма да дава повече заеми, ако подобен закон бъде приет. Ерик Тусен, президент на Комитета за Премахване на Третия световен дълг, определя това като намеса във вътрешната политика на страната. Кореа отказва да следва подобни инструкции и подава оставка.
Уго Ариас, глава на еквадорската Комисия за финансова ревизия, твърди, че страната е била постоянно разграбвана от Севера. В годините между 1980 и 2005, почти 50% от бюджета на правителството е отивал за погасяване на дългове – средно около 3-4$ млрд. на година. За сравнение само 4% са били за здравеопазване.
След провала на правителствата на Гутиерес и Паласио да удовлетворят протестиращите еквадорци, през 2006 г. идва и звездният миг на Рафаел Кореа. Избран за президент, той моментално гони от страната представителя на Световната банка и моли делефацията на МВФ да напусне Централната банка на страната.
“Тези коравосърдечни, нечестни бюрократи трябва да уважават страната ни”, казва Кореа. „Запазваме правото си да възстановим щетите причинени на страната ни и да обявим дълга си към Световната банка за нелегитимен”.
Това, което е по-важно е следващият ход на Рафаел Кореа. По искане на социални организации, той основава одитна комисия, чиято цел е да проследи произхода на еквадорския дълг, вътрешен и външен. След продължителна работа, Комисията за финансова ревизия установява, че голяма част от дълга е нелегитимен, информирайки правителството. То, от своя страна, съобщава новината на хората си.
Ако се загледаме в този случай, ще открием много различия с гръцкия сценарий. Как могат гърците да бъдат сигурни колко точно притежават, осланяйки се на своите кредитори? Дали част от техния дълг също може да се окаже нелегитимен? Несъмнено, корупция в гръцкия административен и политически апарат е съществувала и вероятно продължава да съществува и до днес.
Обратно в Еквадор, след разкритията на одитната комисия, правителството прекъсва плащания по 70% от дълга на страната в облигации. Същевременно страната се освобождава и от бъдещото плащане на лихви по тези дългове. Според Ерик Тусен са спестени почти 7$ млрд. Това развитие на събитията значително подобрява атмосферата и позволява на президента Кореа да вкара в действие идеите си за социална политика.
Сред забележителните постижения на Рафаел Кореа е промяната в Конституцията – подкрепена от жителите на Еквадор след референдум. Определя много от договорите с петролни компании като капан за страната и натиска за промени в тези договори. Отделно, Кореа решава, че по-голяма част от доходите от петрол трябва да бъде използвана за бедните. В средата на 2009, нов закон постановява, че еквадорската държава ще притежава 100% от произведените петрол и газ, като първите 25% от брутния приход от продажбите на горивото ще отива за страната. Рафаел Кореа не е от политиците, които на всяка цена искат да набавят чужди инвеститори, осъзнавайки опасността от подобно действие.
Рафаел Кореа е забележителен политик, макар и това, което е направил да изглежда напълно логично, веднъж сторено. Забележителен най-вече заради факта, че няма много други, способни и притежаващи нужната политическа воля да се изправят срещу организации като Световната банка и МВФ, за да защитят интересите на страната си. Положението, в което Еквадор се е намирал като длъжник, много прилича на робство. Няма как да бъдат възстановени щетите, нанесени на страната, но колкото и бедни да са, еквадорци вероятно са в пъти по-щастливи от своите гръцки събратя, които с право не виждат надежда в политиката. Рафаел Кореа без съмнение ще остане в историята на страната като много успешен политик, дори само заради борбата си срещу омразния дълг.
Източник: nnsavov.wordpress.com




















Adrian
29.12.2013 at 13:55
Thanks. google
Pingback: Проблемът „Сидеров“ | Съпротива