Протестирай като хората

Или пет начина за това как да подлудим политиците и да отвоюваме гражданските си права

Като изключим януарските вълнения срещу шистовия газ, февруарското недоволство срещу ACTA и юнското несъгласие срещу Закона за горите, в България не се протестира. Ежеседмичните сбирки с транспаранти и високоговорители пред някое министерство не се броят и дори самите участници знаят защо е така.  Британското издание Guardian пише за едни от най-ефективните протести в съвременната история, които могат да послужат за пример на родните активисти. 

Кметът на испанското село Маринелда Хуан Мануел Санчес Гордильо оглави фермерските набези срещу супермаркетите в рамките на кампанията срещу политиките на икономия в страната. Убеденият марксист успя избегне ареста заради имунитета, който има като член на регионалния парламент. Сега Гордильо призовава другите кметове да игнорират изискванията на централното правителство – да не съкращават бюджета, да се откажат от насилствените изселвания и да не правят масови уволнения. В епохата на икономията подобно открито неуважение към закона трябва да се поощрява, пише Guardian. Понякога основната сила на народното движение е подривната му активност. Английското издание дава пет примера за успешно гражданско неподчинение.

Соленият поход

Борбата на Ганди срещу британските колониални закони за монопола на солта започва през март 1930 година и поражда вълна от гражданско неподчинение, която буквално успява да изгони империята от Индия. „Солните закони“ облагат с данъци индийското производство на сол и на колонията ѝ се налага да я внася през британските търговци. Ганди и неговите поддръжници започват дълъг поход, за да произвеждат и транспортират сол, без да плащат данъци. Но британците не остават равнодушни към този акт на неподчинение, арестувайки десетки хиляди участници и отказвайки се от каквито и да е отстъпки. В този момент на Ганди изобщо не му било лесно, защото на всичко отгоре и мюсюлманското население отказало да го подкрепи.

Но в дългосрочна перспектива обаче се оказало, че кампанията донесла ефект, въпреки че не постига първоначалните си цели. Първо, тя вдъхнала увереност на нейните участници. Второ, походът показва на света, че индийските народни маси са сериозна сила, с чийто лидер британските власти трябва да преговарят. И трето, тя стимулира нови вълни на гражданско неподчинение. В края на краищата, Походът на солта повлиява силно на мисленето и стратегията на други недоволни – като Мартин Лутер Кинг, например.

Естремадурската акция

В републиканска Испания една от основните причини за недоволство е поземлената реформа. Масовата безработица в селата помага на левия Народен фронт да победи на изборите за правителство. По време на предизборната кампания през 1936 година в град Естремадура кандидатите на партията обещават бърза поземлена реформа, но вместо да чакат правителството да изпълни своите обещания, безработните селяни взели, че окупирали големите имения, започвайки „ударно“ с 3000 ферми в провинция Бадахос. Сблъсквайки се с народните вълнения, правителството легализира окупацията със задна дата. Стотици хиляди селяни се преселват в завладените земи.

По-късно възникнали спорове за това какво да се прави със самите земи – да се колективизират или да се раздадат на отделни собственици. В крайна сметка окупацията не осигурила само земя и работа, но и демократичен форум, с чиято помощ да се обсъди бъдещото развитие на обществото. Докато… не дошъл генерал Франко и не започнал да избива селяните и техните леви лидери.

Летящи отряди и седящи стачки

В САЩ по време на Голямата депресия напрежението в индустриалните предприятия е толкова изострено, че понякога се стига до малки въстания. Недоволството тотално ексалирало, когато работниците разбрали за тайно споразумение между държавата и техните работодатели.

Служителите на текстилните фабрики и каменовъглените мини са най-силно засегнати от рецесията. Вдъхновени от обещанието на Франклин Рузвелт, че ще се грижи за тях, работниците започнали отчаяна борба срещу намаляването на заплатите и съкращенията на работните места. В името на победата, им се наложило да стигнат до някои разрушителни методи, за да се противопоставят на страйкбрейкърите и полицията. В някои щати дори се стигнало до военно положение.

Тогава се появяват и т.нар. „летящи отряди“ на стачниците, които се предвижват от град на град по време на текстилната стачка от 1934 година, призовавайки работниците да се включат в акцията. Въпреки трудната организация, в протеста участвали над 400 000 души. Другият ключов момент е седящата стачка на работниците от стоманолеярните и автомобилни заводи. Те възпрепятствали производствената дейност като заели стратегически места в заводите и отказали да се движат. Тази крайно ефективна тактика довела до много по-малко насилие, отколкото барикадите на стачниците. По-късно този метод е използван от гражданските активисти, протестиращи срещу войната във Виетнам. Надигналата се вълна на гражданска активност за десетилетия напред осигурява на американските работници юридическа и институционална подкрепа.

Демонтаж на вредните предприятия

Веригата за бързо хранене McDonalds е посрещаната радушно в Европа през 70-те години на миналия век. Единствените противници – французите били толкова отвратени от нездравословната храна, че организирали най-различни акции срещу производителя на “джънк фуд”.

От 1999-а насам често можете да видите Жозе Бове да протестира срещу ГМО.

Кулминацията била през 1999-а година, когато веригата се готви да открие ресторант в южното градче Мийо. Всичко върви по план, докато Жозе Бове, лидерът на Селската конфедерация на фермерите не решава да се намеси Заедно с други фермери и жители на градчето той разглобява на части току-що построения ресторант McDonalds и пренася останките в двора на местната префектура. Така те протестират срещу вноса на третирано с хормони американско говеждо месо и против наложените от САЩ мита за френските сирена.

Подобни действия естествено имат символичен характер, но това е само една от редицата подривни акции, насочени срещу търговията с генетично модифицирани продукти, които запълват френския пазар. Тези акции извеждат на светлина не само Бове, но и цялото движение селскостопанските активисти, които се борят срещу глобализацията. По-късно те се противопоставят на създаването на Европейска конституция, която е отхвърлена единствено от Франция и Холандия.

Неплащане на поголовен данък

В края на 80-те години във Великобритания се планира въвеждането на поголовен данък, което хич не се нрави на обществото. Най-драматичният момент в кампанията срещу новия данък са безредиците, в които прераства акцията от 31 май 1990 година в Лондон. Изненадващо полицията губи битката.

“Един Райх, един народ, една Тачър” – протестиращите срещу поголовния данък правят саркастична аналогия с Хитлер.

Това се обяснява със строгата организация на протестното движение, в чиято основа стоят националната мрежа от активисти и Съюзът на неплащащите. Тези групи успяват да съберат на едно място над 200 000 души, които до момента са били политически пасивни. Тяхната стратегия е проста – противодействие на всички нива. Т.е. отказ за регистрация като данъкоплатец, масово подаване на жалби срещу ордери за плащане на данъци, (което парализира съдебната система) и… просто отказ от плащане на данъци.

Тактиката им е крайно ефективна. Събирането на данъци сериозно се затруднява, а обществената обстановка се поляризира. Това излиза скъпо на управляващите Консерватори, които са принудени да сменят лидера си Маргарет Тачър и да се откажат от законодателните промени.

Във всичките тези примери основният фактор не е насилието, отказът от насилие, законността или прескачането на законите, а подривният ефект. Народните движения се впускат в гражданско неподчинение, когато осъзнаят, че обществото зависи от тяхната работа. Тогава те спират да работят и възпрепятстват неговото безметежно функциониране. Това кара политиците да полудеят от ярост и те биват принудени да отстъпят пред гражданите. Това е пътят към прогреса, завършва Guardian.

Автор: Кирил Беспалов
Източник: temadaily.bg