На 8. февруари да бъдем отбор в третия всесловенски народен бунт. Това ще бъде ден, в който протестите могат да направят голяма крачка напред. Kъм демонтиране режима на корупция и системата на грабеж, за възстановяване контрола на хората над общите блага. Но може да бъде и ден на крушение, ако надделее „придворната” политика и самозвани морални авторитети с партиите обсебят „представляването” стремежите на протестиращите и започнат сделки от тяхно име. Олигархията се опита с помощта на полицията и медиите да инструментализира протестите и защити привилегиите си.
Полицията криминализира протестите, като в Любляна разиграха сблъсък с наемници, за да дискредитират и очернят всякакво протестиране и конфронтиране с режима и системата. Същевременно полицията масово наказва участниците в протестите. В Марибор, в съда върви политически процес срещу демонстранти. В Любляна и Марибор полицията раздава актове и предявява наказателни обвинения. Целта на безразборните наказания е да прогонят протестиращите от улиците.
Медиите на олигархията очернят протестите и се опитват да ги представят като„ляв заговор”. А медиите, които уж ни подкрепят, поставят условия, да сме безконфликтни и да се преобразуваме в „придворни” партии, ориентирани към изборна политика. Полицията наказва, а медиите насочват хората от улиците в „дворците” и Парламента – вече не като протестиращи, а като наивни граждани, повярвали в лозунга, че изборите ще донесат промяна.
Целта на всички – полиция, медии и техните господари е ясна – да ни пратят„жадни вода да газим”. Протестите са на улиците и пазарите и само на улиците и пазарите могат да постигнат целта си. Като в конфронтация с режима на корупция и грабеж хората се самоорганизират в сила, чрез която са способни масово да упражняват власт на народа. На улицата ролята на всеки е значима и равностойна. Ключът за постигане целта на протеста е протестиращите да залеят улиците и пазарите и безкомпромисно, без преговори да застанат срещу онези, които им отнемат бъдещето.
За пореден път сме свидетели, как парвенюта, заедно с управниците и медиите, опитват да потиснат едва възникващото ОТВОРЕНО ПРОСТРАНСТВО в Словения, което е предпоставка за основни социални промени. И Съюзът на словенските писатели отново, като във втората половина на 80-те, се самоинсталира начело на протеста, с което отново застраши спонтанното, отдолу формиращо се гражданско общество, нежелаещо да се подчинява на стари и нови самоназначили се елити, опитващи се да използват недоволството като свой инструмент.
Протестиращите не легитимират никого да ги представлява. Всеки представлява себе си и само във връзка с другите формира откритото пространство на Словения, в което могат да се формулират проблеми и искания и се създават алтернативни практики на всекидневния живот. Протестиращите използват това открито пространство под формата на събрания за хоризонтална комуникация и договаряне, без лидери, без „режисьори” и „сценаристи”, без идеолози.
Ако не се получи, ще имаме отново замиране на гражданското общество като в края на 80-те и началото на 90-те, когато то бе потиснато и разбито, особено в онази част, която не надува рога на националното себелюбие. Днес води народът, не елитите.
RSS