Пагубното подчинение

През 60-те години на миналия век американският психолог Стенли Милграм провежда любопитен експеримент. Задачата му е да установи границата на подчинение на авторитета и властта, за да се види как наредената заповед причинява болка на друг невинен човек в името на “благородна” кауза. За провеждането на експеримента е подадена обява във вестник, че се търсят доброволци за установяване способността за учене и запаметяване. В експеримента участват трима души: “професорът” (или ръководителят), ангажираният за извършването на експеримента ученик или студент, “жертвата” (която е подставено лице) и истинското опитно лице – в случая това е учителят, без той да разбира за това.

Ръководителят разяснява на участниците, че всъщност ще бъде изследвано въздействието на наказанието върху процеса на учене. Тестът изисква научаване на двойки асоциации наизуст и при неправилен отговор “жертвата” трябва да бъде наказана с подаване на електрически импулси. В този случай “учителят” се намирал пред масивен генератор, а “ученикът” бил привързан към подобие на електрически стол и с електроди към китките. Генераторът имал табло с 30 деления (от 15 волта до 450 волта) – всяко деление наказвало с 15 волта повече от предходното. Обозначенията гласели: “Лек”, “Умерен”, “Среден”, “Силен”, “Тежък”, “Опасно: Много Тежък шок”. Ако изследваното лице прояви нежелание да продължава да увеличава напрежението, експериментаторът използва четири подканяния, които са подредени по реда на казване. Ако първото не помогне, се преминава към второто, и така до последното:

1. Моля, продължете или Моля, давайте нататък.

2. Експериментът изисква да продължите.

3. Абсолютно необходимо е да продължите.

4. Нямате друг избор, трябва да продължите.

Задачата на “учителя” била при подаване на погрешен отговор от страна на “ученика” да повишава подаваното напрежение (увеличавайки болезнените усещания от електрическия ток) под указанията на ръководителя.

Както се спомена, всичко е инсценирано и “ученикът” знае, че няма място за притеснение и тревога. “Жертвата” е в роля, но опитното лице в ролята на “учителя” не знае това, а апаратурата само външно прилича на истинска.

Над 60% от участниците в експеримента се подчиняват на инструкциите на ръководителя, въпреки естествените си човешки и морални задръжки.

В статия от 1974 г., озаглавена “Опасността на подчинението”, самият Стенли Милграм отбелязва:

В простия си експеримент исках да противопоставя силата на авторитета срещу убеждението на мнозина, че е непозволително да нараниш друго човешко същество. Докато в ушите им кънтяха агонизиращите викове на “жертвите”, повечето участници избраха подчинението… Те обаче не го направиха поради някакви агресивни подбуди, а заради чувство на дълг – искаха да се покажат като съвестни участници в научен експеримент.

Сега, 50 години по-късно изследователи от университета в Мелбърн провели поредния опит, за да изяснят какво все пак означава това изследване. Първо, мнозинството от 62,5%, което продължило мъченията до най-силните токови удари, се появило само в един (втория поред), експеримент от серията на Милграм.

Общо тези опити били 23 и техният сценарий бил различен. Например експериментаторите били двама и давали противоречиви препоръки на „учителя“. Или експериментаторът можел да дава указания от друга стая. Или самите „учители“ били няколко и те можели да се посъветват дали да продължат, или не. Или от самия „ученик“ нямало никакви сигнали, а „учителят“ можел да види само физиологичните данни за състоянието на сърцето му. В някои случаи „учителят“ и „ученикът“ били приятели или роднини. И така нататък.

Като цяло покорността пред авторитета се колебаела в различните варианти от опита от 0 до 92,5% (във всеки експеримент участвали от 20 до 40 души), така че средната стойност е около 43%, което вече не е мнозинство. Самият Милграм не е направил систематичен анализ на всички данни с всички отклонения, които възниквали при различни условия. Но именно с това се опитали да се заемат австралийските учени, възползвайки се от изходните данни на 21 експеримента, които обхващали 740 души.

Психолозите се опитали да групират различните данни в зависимост от това в какви роли и какви взаимоотношения се намирали „учителят“, „ученикът“ и „върховният учен“. В резултат се оказало, че човек увеличавал напрежението само при пряко указание на експериментатора. Ако им оставал поне малък избор, дори малка вратичка, която да им позволява да не правят това, едва малцина от „учителите“ прилагали максималния волтаж към „учениците“ си.

Точно по същия начин авторитетът на експериментатора отслабвал, ако той имал колега, изказващ противоположното мнение (тоест ако „учителят“ слушал едновременно да увеличи и да не увеличи напрежението, той предпочитал второто). И същото се случвало, ако експериментаторът не бил в стаята, където се намирал доброволецът „учител“.

Което е любопитно, рангът на експериментатора или престижността на мястото, където протичал експериментът, не повишавали много силно готовността към подчинение – човекът с почти еднаква готовност слушал както „по-авторитетен“, така и не толкова „уважаван“ експериментатор.

Най-силно готовността за подчинение се проявявала при преките указания и в тясна стая с „началството“. Тоест например, когато експериментаторът се намирал в същата стая и внимателно следял действията на „учителя“.

Но и, разбира се, на готовността да се подложи друг човек на мъчения влияела степента на социална близост между „учителя“ и „ученика“ – колкото по-близо били те, толкова по-силно „учителят“ се стараел да избегне продължението на теста.

Като цяло смисълът на това преразглеждане на данните на експериментите на Милграм се свежда до едно – нашата готовност да причиним болка на ближния по чуждо нареждане е „социално обусловена“, тук играят роля разнообразни фактори, за които преди 50 години Милграм, а след него и други не обърнали нужното внимание.

От друга страна, всичко това не отменя напълно осезаемата – независимо от всички уговорки – готовност на човека да се подчинява на авторитети дори по такъв въпрос като причиняването на болка на друг. И ако имаме „социални условия“, които отслабват тази готовност, то има и други, които я засилват.

Всичко това показва, че за човечеството все пак има шанс, но за това трябва да учим децата си (и нас самите) не на безусловно подчинение а на критично мислене, трабва да имаме не една а много гледни точки, трябва да имаме достъп до наманипулирана информация.

Гледайте “Игра на смърт” – експериментът на Милграм половин век по-късно.

Източник: krlkirilov.blogspot.com