Това се случва за първи път в България – стотици хора да излязат по улиците и да крещят „Национализация”.
След като 20 години обясняваха, че частната собственост и приватизацията са вълшебните лекарства, които ще осигурят вечен просперитет. След като 20 години слушахме как свободният пазар сам по себе си е някаква ценност, идеал на идеалите, съсредоточие на святост и благина, ин и ян на новите времена. След като 20 години основната мантра беше, че държавата е неизменно лош стопанин, а собствеността в частни ръце придобива почти ангелски статут.
Нека да бъда разбран правилно. При тази държава, при този кабинет е ясно, че държавната собственост също ще е неизменно лоша, защото корупцията е второто име на това управление. Те ще направят и невъзможното да дозакрият последните останали държавни производства, за да могат да облагодетелстват своя кръг от приближени фирми и неолиберални бизнесмени, които никога не са печелили друго, освен държавни поръчки.
С други думи викът „Национализация” днес е просто утопичен, защото ГЕРБ:
а) никога няма да направи национализация;
б) дори и да я направи, тя нищо няма да реши;
в) пак ще намерят начин да прецакат обикновените хора.
Хората обаче вече са изтощени от това тежестта на цялата криза и преход да бъде стоварвана като паве по техния гръб. Бунтът срещу високите сметки за ток трябва да бъде разчитан не в идеологически плоскости, а в много по-страшни – това е бунт на тези, които не знаят дали ще могат да бъдат живи утре. Те искат национализация на ЕРП-ата, не защото са стихийно леви, а защото вече искат моментална справедливост.
В един безкраен преход на перманентна несправедливост, днес хората вече са озлобени и не искат палиативни мерки. Те настояват за справедливост. А справедливост този път означава – хищните частни монополи да бъдат поставени на колене. Или да бъдат изгонени от България. Те станаха символ на безкрайното страдание. И на безкрайното търпение. И на безкрайната властова гавра.
Днес адептите на дясната идеология би трябвало да започнат сами да си строят пирамиди и завинаги да се зазидат в тях. Видяхме какво става, когато държавата не регулира монополите – те удрят до кокал, а хората излизат на улиците и крещят „Национализация”. Утре хората ще излязат така и срещу банките. И срещу фирмите за събиране на задължения. Срещу всички знаци на това, че народът плати сметката за забогатяването на елита.
Протестите днес обаче показват и друго. Вече има ново отношение към обществената собственост. Май за първи път хората показват, че това отношение се променя. В гласа на тези, които викат срещу високите сметки от частните монополи аз чувам някакво преоткрито доверие към обществената собственост. Което е на една крачка от осъзнаването на това, че обществената собственост трябва да бъде пазена наравно с частната.
ЕРП-ата рано или късно трябва да бъдат национализирани (естествено има брутален, но има и цивилизован начин за това), защото обществото трябва да получи някакъв знак, че държавата пази неговия интерес по някакъв начин.
Днес обаче ние виждаме друго. Виждаме как дори и в своята паника властта използва речника на монополистите да удря с него тези, които излязоха по площадите. Монополите и властта са в перфектна политическа симбиоза и всъщност това е истинският „Октопод”, който души България.
Навремето, когато едноименният италиански сериал бе покорил страната ни, никой не знаеше, че ние виждаме телевизионно пророчество за нашето собствено бъдеще. Обикновените хора, притиснати до стената с извадени джобове и власт, която си раздава бонуси и се черпи с шампанско.
Заради това България беше като рекламна брошура на дясната политика. Тук се осъществи това, което западният едър бизнес може само да сънува – властта взе страната на олигархията и се опита да унищожи тези, които са я избрали да ги ръководи в името на по-добро бъдеще.
В „Октопод” имаше едно добро ченге – Корадо Катани, което бе тръгнало на кръстоносен поход срещу това изродско сплитане на власт и едър бизнес. В четвъртия сезон на сериала го разстреляха с над 100 куршума. Защото тогава и времената бяха на други – на хоризонта се мержелееше ново, нерегулирано бъдеще, огромни печалби, безкраен възход…
Днес хората излязоха по улиците, защото бъдещето просто не дойде. Настоящето се проточи твърде много, а най-накрая поискаха то да бъде платено с надписана фактура.
И хората закрещяха „Национализация!”.
Ако България не пребори тези монополи, тя просто няма да има никакво бъдеще. Но тази битка ще е много по-жестока, защото тук барикадата минава ясно между хората и политиката. Политиката в нейния български вариант се оказа като раков тумор, който убива. Опитаха се да унищожат държавата навсякъде, а за да се подсигурят напълно, превърнаха и самата държава в шоу-спектакъл. Обаче от един момент нататък на хората просто им писна да се смеят и видяха, че портфейлите им са изтънели, доходите замразени, а властта и монополите се опитват да им продават старите вицове.
Нищо не пречи да викаш. И то силно. Защото те ще направят опит да не чуят нищо. Те са оглушали от самодоволство и кинти.
На-цио-на-ли-за-ция!
Чувствам се като Корадо Катани като викам това.
Автор: Александър Симов
Източник: avtorski.pogled.info
Stanislav Gagovski
14.02.2013 at 2:14
Браво! Брилянтно казано!
Капиталист
14.02.2013 at 9:58
Не е виновен капитализмът и свободният пазар, г-н Симов! Покойният Милтън Фрийдман, беше казал малко преди да почине – “Приватизация, приватизация и пак приватизация… стига да се спазва законът!”. В Република България няма как да се спазва законът, понеже за това се иска гражданско общество, но такова в България няма и скоро няма да има, понеже 45 години социализъм унищожиха гражданското общество. 45 години българинът беше отучен да се интересува и участва в управлението на държавата, той беше роб, подчинен на тоталитарния апарат. Този манталитет доведе до ексцесиите на прехода. За това се крадеше толкова много през прехода, защото хората не знаеха как, не бяха свикнали или просто не искаха да си защитават интереса. Чакаха на готово всичко това да го извършва някой, за който пускат бюлетина веднъж на четири години след сладки обещания за увеличение на пенсиите и кебапчета. Капитализмът и свободната пазарна икономика работят, просто не и в България и няма да работи, докато не се промени начинът на мислене на хората. Аз съм против ЕРП-тата, но не съм против свободния пазар и капитализма. И не си мислете ,че държавата ще е решението на проблема, защото същата тази държава, която сега искате да ви реши проблема, им разреши на тези дружества да оперират и да създадат монопол.
Радослав
21.02.2013 at 1:53
Милтън Фрийдман дава следната рецепта – свободен пазар, малка държава. Неолибералния модел на капитализма, проповядван от „великия“ Фрийдман е причина за настоящата финансова и икономическа криза, която измъчва вече шеста година водещите капиталистически държави. Така ли е? Дерегулацията и поголовната приватизация, все във фридманов дух, доведоха до всички тези проблеми, които имаме сега – висока безработица, спадащи реални доходи, обедняване на средната класа и все по-голямо натрупване на богатство в ръцете на малцина. Това ли е капитализмът, към който трябва да се стреми едно общество? Практиката показва, че Милтън Фрийдман греши. Неговият модел се оказа истинска катастрофа. Погледнете сега страни като Аржентина и Венецуела. Там се приложиха съвсем различни мерки от фридмановите. И в резултат тези държави отбелязват завидни успехи в икономическото си развитие през последните 10 години. Там се приложи национализация (не масова, разбира се), там се приложи политика на повишаване на социалните разходи, повишиха се заплатите и т.н. все мерки, които се отричат изцяло от неолибералните догматици, каквито са последователите на Фрийдман. Ще повторя – САЩ и Европа сега берат горчивите плодове от прилагането на теориите на Фрийдман. В САЩ президентът Обама се опитва да приложи неокейнсианските мерки, но ситуацията е прекалено сложна, за да бъдем сигурни в успеха му. В Европа обаче, положението е много по-отчайващо – ЕС се управлява от хора като Барозу и Меркел, които са типични фанатични неолиберални догматици и въпреки очевидния им провал, те продължават да прилагат още и още същите идиотски мерки – ограничаване на социалните разходи, замразяване и дори намаляване на заплати пенсии… Според всички трезвомислещи икономисти това, което се прави в Еврозоната е чисто самоубийство…и фактите го доказват.
Явор
14.02.2013 at 13:19
Няма полза от викане – те просто ще си запушват ушите и ще ни заливат с тирирамби – санирайте /тоя Плевнелиев колко ли е взел под масата да ни пробутва тая простотия?!/, отчитайте ги на 30 дни /Добрев, мишко, скрий се някъде под полата на ББ/, ще сменим шефа на ДКЕВР /Борисов, нали ти го назначи предишния – или пак друг ти е виновен?/, ще ви ги разсрочим /нагляри от ЕРП-етата, що не замълчите да не казвам като какво/ и т.н. Цялата ДКЕВР е на хранилка при ЕРП-етата под формата на хонорари за лекции на организирани от тях мероприятия – е как да ухапят ръката, която ги храни.
Решението е просто – държавата си взима обратно електропреносната мрежа а потребителите ще си купуват ток директно от производителя – който им предложи по-ниска цена. Така ще има само две компоненти в сметките – ток и пренос. ЕРП-етата ги закрийте – полза от тях НЯМА.
Единственият начин промяна да се случи е народа масово да спре да плаща сметки и данъци – иначе само с викане си оставаме “глас в пустиня”.