Майка България не е Родината на бурната събитийност, но ние рядко допускаме тази възможност. Да вярваме, че у нас се случват много и предимно неприятни неща някак чудесно се връзва с убеждението ни, че сме народ прецакан и от историята, и от географията, и от физиката. Тук, разбира се, фактори много, но няма да се задълбавам в тях сега.
Същевременно, един кратък преглед на водещите медийни заглавия от последните, да речем, пет години, би показал една определена цикличност в обществените събития. Това не е нито учудващо, нито е по някакъв начин специфично за България, но интерес за мен представлява един конкретен аспект на тази цикличност. Той е свързан с до болка познат ни сценарий, който обаче някак все не успяваме да запомним докрай.
Веднъж-два пъти годишно даден повод ни кара да си въобразяваме, че Майка България вече не е в цикъл – внезапно нещо ни кара да си помислим, че някаква невидима и непорочна ръка е счупила порочния кръг. И така, логично, изпадаме във възторжено очакване тя да роди. Очакваме рождението на по-малкото, но по-развито и перспективно братче на сегашното ни общество, което по иисусовски да изкупи греховете ни и да ни отърве от усещането, че сме прецакани.
Очакваме раждането на гражданското общество
За тази година вече със сигурност имахме поне един повод да очакваме това раждане, а именно протестите около ACTA.Мистичното братче обаче или не успя да се роди, или никой не забеляза раждането му, или – както смятам аз – по малко и от двете, колкото и абсурдно да звучи това. Защото ни трябваха много по-малко от девет месеца, за да забравим предишния ни трепет и да изпаднем в ново, още по-разтреперано очакване. Този път в рамките на по-малко от седмица добрата вест за идването на Спасителя вече е сама по себе си причина за чудеса – младите “келеши” се превърнаха в “интелигентните млади хора”, полицията се превърна в демократична институция, горите се превърнаха в масово припозната обществена кауза, а еколозите се превърнаха в масово припознати злодеи.
В цялата тази библейска събитийност обаче с всеки изминал ден аз все повече се чувствам като Тома Неверни и съм сигурен, че не съм единствен. Някак, колкото и да се опитвам, не успявам да усетя тръпката от очакването на раждането на гражданското общество.
Честно казано, въобще не го очаквам, не и в обозримото бъдеще.
Хипер-боли, хипер-гори и хипер-пари
Една от причините да не успея да усетя общия възторг от поредното раждане на гражданското общество у нас е фактът – и го споделям напълно открито – че ми е изключително трудно да се ориентирам в условията, предизвикали протестите от последните няколко дни. Докато оформя някакво свое мнение “За” или “Против” Закона за горите, събитията се развиха с такава главоломна скорост и върху тях се наслоиха още толкова други свързани и несвързани събития и коректно и некоректно изразени позиции, че вече се чувствам напълно неспособен да реша каквото и да е за себе си. Ще подчертая само че някак смятам за естествено оформянето на позиция да означава първо събиране и отсяване на информация и след това – търсене на разнообразни гледни точки, като двете фази може да се наложи да се осъществяват по повече от веднъж. И като разбирам собствената си безизходица по въпроса, се чудя, кога толкова много хора успяха толкова ефективно да мобилизират позициите си, че и да ги укрепят до степен на пълна и неизчерпаема готовност за гражданско неподчинение?
Виждам няколко възможни отговора – или огромната част от протестиращите са били предварително и достатъчно наясно с целия казус, т.е. вече са разполагали с твърда позиция; или с течение на няколко дена достатъчна част от протестиращите са успели да преминат през горните две фази на оформяне на мнение; или масата протестиращи нямат необходимост да оформят аргументирана позиция, а по-скоро имат натрупани поводи за гняв; или пък горите на България само за седмица се превърнаха от приоритет номер 447 в приоритет номер 1 за обществото. Ако е последното, можем да кажем, че ние по принцип си знаем, че си имаме супер много и мега красиви гори, които имат своите гига проблеми, но някак с появата на Закона за горите нашите гори се превърнаха в хипер-гори сами по себе си – приоритет номер 1 за държавата и обществото.
Друга, макар и не независима от горната причина да не вярвам в поредното пророчество за раждането на гражданското общество в България, е простичкият факт, че корпоративно-лобисткият апарат у нас действително работи и все още е прекалено силен, за да бъде преборен или поне леко погъделичкан. За да забележи човек това не е необходимо да се задълбава в съдържанието на събитията напоследък – достатъчно е да се загледа в уродливата им политическа, медийна и политическо-медийна форма. Дори не считам за нужно да преповтарям вече достатъчно обсъждани конкретни събития от последните дни. Нужно е обаче да си дадем сметка, че срещу едни хипер-пари никакви хипер-гори не могат да бъдат изправени – не и без съдействието на едно истинско гражданско общество.
 |
| “Красноречив жест от нападателя секунди преди инцидента”. Хипербола е и това… |
Много съществена причина да не вярвам, че гражданското общество е на път да се роди точно сега или в скоро време е, че ако то е все още само плод в утробата на Майка България, то този плод бива хранен с прекалено много хиперболи и има сериозна опасност това да доведе до поредния спонтанен аборт.
В литературата хиперболата е стилистична фигура, която чрез силно преувеличени черти на даден образ, ситуация или действие цели да покаже някакви съществени особености на обекта и/или да разкрие емоционалното отношение на автора към обекта. Буквалният превод от гръцки е “прехвърляне”, “излишък”.
Съжалявам, но посланията и лозунгите, издигани от протестиращите –
 |
| …и това |
от клетките на очакваното гражданско общество – са в огромната си част именно хиперболи. И колкото и това да е сравнително нормално, тъй като става дума и за някаква емоционалност, толкова и не може да се очаква устойчива промяна, когато липсва устойчиво общуване. А такова липсва не само у едната страна – печално впримчените едни в други медии и политици. Няма го и в изказванията и поведението на протестиращите.
Ако оставя настрана всякакви метафори и сравнения, ако загърбя всякакви конкретики, тъжната, според мен, истина е, че нямаме никакви поводи да се радваме, че нещо се е родило или че ще се роди съвсем скоро.
Най-ключовият проблем, за който май не си даваме сметка е, че гражданското общество не означава само реакция – то означава и (преди всичко) инициатива. Макар и малко недоносен, първият елемент се оформя лека-полека – реагираме все по-бурно на все повече проблеми, пък кой знае – след няколко години може би ще се справяме по-добре. Но едва когато започнем да проявяваме собствена инициатива, воля за изграждане, проактивност – тогава ще можем да кажем “Ура, гражданското общество се роди!”.
И тъй като пътят до там е дълъг, нека направим родилните мъки на Майка България по-редки и по-леки.
Източник: Мърморенето
слон
18.06.2012 at 2:25
Авторе, това че едни хипер-гори не струват нищо пред едни хипер-пари не може да се промени от Гражданското общество, защото то признава Държавата. Държавата е власт, а властта е корупция. Типичен пример е САЩ, където това “истинско” гражданско общество, за което говориш че тепърва трябва да се роди в България там съществува от 1968 г, а силни работнически движения и синдикати има още от края на 19-ти век. Родено в едно истинско Гражданско общество движението “Окупирай” веднага се сблъска с този проблем – то не може да бъде коректив на властта, докато изобщо признава, че трябва да има власт и държавност. Големите американски корпорации изобщо не ги взимат на сериозно и даже им се подиграват.
ideyazabulgaria
18.06.2012 at 13:41
Слон, не приписвайте негативите и проблемите на американската държава на целия свят. Европа не е САЩ, там има друг тип държава и друга вид демокрация. В САЩ има неолиберална държава с “представителна демокрация”, в Европа има социална държава( welfare satte) с реална демокрация .Коренно са различни и двата модела демокрация. Реалната демокрация съдържа два важни момента- народовластието и антикорупцията, която е основа на тяхната правова държава.. Ето защо социалната държава на Европа цари народовластие и там властта не е корумпирана, защото правовата държава е силна и действа ефективно. Докато в представителен демокрация на САЩ народовластието не съществува , правовата държава е загубена, корупцията вилнее в най високите етажи на властта. Научете в нашия сайт повече са социалната държава на Европа и нейния демократичен модел”реалната демокрация” и ще ви се преобърнат представите за света. ideyazabulgaria.org
ideyazabulgaria
18.06.2012 at 13:44
Да добавя, че най-добрите представители на социалната европейска държава са : Швеция. Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария и те се считат за най- развитите икономики, демокрации и правови държави в света
ideyazabulgaria
18.06.2012 at 13:47
поправка: welfare state
ideyazabulgaria
18.06.2012 at 13:56
Още към “слон”
Изхождайки от двата вида държави и демокрации, движението “Окупирай “има и различни каузи. Американското движение “Окупирай Уолстрийт” се бори за връщането “народовластието” в конституцията, което бе поставено при Томас Джеферсън и премахнато при Рузвелт , също и за антикорупционно разделяне на икономическите интереси от властта и политиката( у нас познато като конфликт на интереси), което го има в европейската социална държава от 60 години като железен принцип на нейната” реална демокрация” ,но го няма в САЩ. А европейското движение” Окупирай” се бори за защита и запазване на своята социална държава, която е атакувана и рушена от неолиберализма.
слон
19.06.2012 at 2:58
ideyazabulgaria, коментарът ми беше в малко по-друга посока, може би не съм го написал много добре. Дадох примера със САЩ, защото в статията е подчетрано: “…корпоративно-лобисткият апарат у нас действително работи и все още е прекалено силен, за да бъде преборен…”.
Американското движение “Окупирай” се бори точно с това. Не знам колко от активистите на “Окупирай” ще споменат Томас Джеферсън, но за корпорациите със сигурност ще ти кажат много.
Ако вземем Европа и социалната държава. Тя се крепи на това, че в държавата суверен е народът, йерархията върви от долу на горе и тя се регулира от едно будно и активно гражданско общество.
Австрия, Германия, Швейцария, Холандия, Финландия и т.н. са добър пример и разговорно често биват наричани “белите държави” (название което лично аз не харесвам и смятам за манипулативно, но това си е мое мнение).
Обаче признавайки държавата гражданското общество в тези страни допусна създаването на една от най-тъмните неолиберални стуктури – Европейския Съюз. Всъщност големите гермнаски банки, които са двигател на Евросъюза изобщо не се интересуват какво мисли гражданското общество в Германия, Австрия или където и да било другаде. Тях ги интересува Европа на капитала, а не Европа на народите. Когато всички европейски държави бъдат завлечени в пропастта подобно на Гърция и Испания от гражданско общество, което подкрепя държавата няма да има смисъл.
gadabout
19.06.2012 at 13:58
Слон, както е допускало грешки и е позволявало държавните и междудържавни решения да допускат грешки, така гражданското общество може да влия и на обратните процеси.
Vyzmutena
19.06.2012 at 19:14
Като едно от “бързо оформилите” мнение “орлета” искам само да вметна, че протестите срещу този закон започнаха преди шест месеца, през които имаше многократни молби за среща с Управляващите… От друга страна почти 100% от “орлетата” сме хора, за които планинският зимен и летен туризъм се случват през доста от почивните ни дни… така че нашето мнение е формирано отдавна, но на останалите Българите им трябваше някакво наше хипер-действие, за да ни забележат.. Планината май остана единственото място, където в България тотални непознати се усмихват един на друг като се разминават и се поздравяват… така че ние сме си едно общество в българското без-общество…
Медиите и политиците чудесно си общуват посредством парични преводи, а протестиращите си общуват още по-чудесно и споделят мнения, идеи, случки от доста месеци насам из социалните мрежи. Доста от нас се срещаме за пореден път на протест срещу поредното интересно решение и за пореден път хората, които трудно формират мнение, ни казват, че няма смисъл да правим кактово и да е, защото няма надежда за промяна на каквото и да е. Ех, ами, хайде, да направим още едно хипер-чакане от около 20 години и вече “преходът” ни ще е сравним с едни 45 години от миналото, които незнайно защо карат толкова българи да се срамуват от миналото си.
Чудя се в кой смисъл използвате термина “хипербола”. Според математиката това е равнинна алгебрична крива от втори ред с канонично уравнение, а според литератутата е стилистична фигура, която представлява силно преувеличаване на образи, предмети и действия с цел авторът да изведе на преден план съществените им особености и да изрази емоционалното си отношение към тях. Е, да, доста хиперболи за нас се изписаха и изрекоха. Бяхме наркомани, вандали, криминално проявени и какво ли още не.. Е, да, може би и лозунгите ни бяха емоционални, но станахме новина №2 на Евронюс без изобщо да сме имали такава цел. Бяхме емоционални, но ни чухте след като месеци наред никой не обърна внимание на действията ни, ръководени от логика и разум.
Вие може и да не сте част от кактово и да е общество и да нямате мнение за нищо, което се простира по-далеч от тротоара на сградата, в която живеете, но ние, вандалите от “Орлов мост”, имаме гражданско мнение и се събираме понякога, за да го изкажем. Не зная дали бихте ни нарекли началото на Гражданско Общество в България, но дори и когато наблюдателите ни нарекоха еколози, убиващи цветята, ние поехме отговорност за действията си и засадихме нови. Рядко някой тук поема отговорност за действията си и мисля, че това е добър пример за наличие на Съзнание в нас. Ние сме малка групичка на фона на седем милиона и крайно недостатъчна, за да се говори за нас като Гражданско Общество, но може би бихме могли да служим като добър пример на не-обществото, че и в България може да имаш мнение, което да изразиш гласно и което да бъде чудо. Наложи се да хипер-изразим мнението си на Улицата, но трябваше да събудим някак си спящите ни сънародници.
Дали ще доведе до нещо, не зная, но поне опитваме да променим една неправда. Само се надявам следващия път да ни чуят без да се налага да предприемаме хипер-действия и да скандираме “без агресия”, докато полицаите прилагат физическа сила върху нас /лично аз съм приятно впечатлена от професионализма и спокойствието, с което силите на реда се справиха с нас; браво на тези хора, дано и шефовете им ги оценят подобаващо/. И извинявам се, ако мнението ми е неудобно, но се опитвам да защита от гавра и хиперболизация представата, която не-протестиращите-но-коментиращите градят за нас.
Юлия
23.06.2012 at 2:55
Браво! Много точно казано! И не се извинявайте за това, което Вие мислите!
Vyzmutena
07.07.2012 at 22:12
Благодаря 🙂
Джина
20.06.2012 at 16:02
Тази статия е пълен “фейл” – завъртяна като литературно съчинение разсъждение, лишена от всякаква обосновка върху реалността и с абсолютно счупена логика! Силно се надявам, че намира място в този сайт единствено като провокация.
Намасте
20.06.2012 at 20:11
От екипа на Съпротивата търсим млади, притежаващи дар слово ентусиасти. Добре сте дошли с помощ! Достатъчно години разчитахме на хора, които единствено дават акъл. Чакаме дейците.
Ние нямаме претенции за нищо, но се опитваме да правим каквото можем, не само да плямпаме.
Vyzmutena
07.07.2012 at 20:58
Благодаря!! 🙂
gadabout
24.06.2012 at 22:37
Авторът съм аз, здравейте.
Следващият път ще се постарая да пиша в подкрепа на пълната самозабрава – явно това се котира, както и ще си спестя всякакви обяснения дали подкрепям или не подкрепям нещо. Последното явно няма значение, тъй като щом не подкрепям пълната самозабрава, значи съм заспал и следователно – враг.
Не се познаваме, но благодаря, че отделихте толкова време за писане на коментари.
Mari
01.01.2013 at 16:14
Е! Много хора ви подкрепят! Аз съм един от тях. Не съм на младежка възраст, надявам се това да не е проблем. И каквото мога да направя в тази посока го правя.