„Няма храна“: Постреволюционни икономически сътресения рушат надеждата в Египет

Кайро, Египет – Египетската революция се отразява лошо на Хани Саид и неговото семейство. Когато Саид губи работата си преди шест месеца като помощник на дърводелец в столицата, той, съпругата му и петте им деца биват принудени да се преместят от тристайния си дом в двустайна барака, използвана дотогава за съхранение на седла и халс.

Заедно съпрузите печелят 143 долара месечно, повечето от които харчат за храна. И все пак, децата, всички между 2 и 13 години, рядко ядат месо. Лекар в безплатната клиника им казал, че децата имат дефицит на калций и желязо и имат нужда от допълнителни витамини, които Саид казва, че не може да си позволи. Той добавя още, че дори най-малките деца не пият мляко, единствено вода и чай.
„Понякога просто плачем когато ги гледаме докато спят“, разказва четиридесет годишният баща, който сега работи в конюшните, чистейки ги от изпражнения: „Виждаме, че няма храна и не знаем какво да правим.“

Трябва да простим на Саид и неговото семейство за това, че очакваха нещо по-добро. Когато най-многолюдната страна в арабския свят се вдигна, за да свали президента Хосни Мубарак преди две години, желанието за промяна отиде отвъд политическите искания – възникна надеждата, че един нов режим ще възникне в тази икономическа ера.

Протестиращите, които свалиха старото правителство създадоха слогана: „Хляб, свобода и социална справедливост!“
Така, че когато Мохамед Морси дойде на власт през юни с обещания за икономически и политически реформи, както и за помощ за най-бедните, мнозина смятаха, че предстоят много подобрения.

Но вместо да се подобрява, икономиката е в застой. Валутата на страната загуби голяма част от стойността си, а инфлацията рязко увеличи цените на хранителните продукти.

И макар че правителството субсидира основните видове хляб, други продукти стават все по-скъпи: цената на боба е нараснала с близо 24% през годината до март, лукът се е повишил с 12%, а доматите с 10%, според „Египетски независим вестник“.

Д-р Надя Белхай Хасин от Международния център за изследване на развитието (канадска организация, която подкрепя изследователи и експерти в развиващия се свят), разказва за множеството проблеми, които са причина семейства като това на Саид да са заклещени в бедност и немотия. Тези проблеми включват: световната рецесия, регионалните сътресения и ислямистката реторика, която плаши международните инвеститори. Тя обаче хвърля вината също и върху „големият проблем с неопитното правителство“. „Те не са наясно с това какво е било правено преди и какво е редно да се направи сега“, коментира тя. „Те нямат никаква визия за икономически реформи, които да подобрят инвестиционната среда в краткосрочен и дългосрочен план.

Длъжностните лица в министерствата, отговорни за планирането и финансите на Египет, не пожелаха да коментират темата.
Някои се надяват, че 4,8-те милиарда долара заем от Международния валутен фонд ще помогнат за стабилизирането на икономиката, но сделката все още не е подписана. Резервите в чуждестранна валута, които са били 36 милиарда щатски долара през 2011г., сега възлизат на 13,5 милиарда, достатъчни за покриване на важния внос на пшеница и газ за три месеца.

Междувременно египетската лира е загубила 13% от стойността си спрямо долара през изминалата година. Това прави продуктите от съществена важност още по-скъпи, което се отразява директно на семейства като това на Саид.

Животът е труден и изглежда, че се влошава, според Джан Пиетро Бординьон, директор за страната на „Световна хранителна програма“. Около една четвърт от населението живее под прага на бедността, заедно с около 20% живеещи точно над него. И въпреки че все още няма статистически данни за периода 2012-2013г., има индикации, че около 30% от населението страда от недохранване и че тези проценти нарастват. Бординьон допълва, че бедността и недохранването имат видим и дългосрочен ефект. „Без необходимите хранителни вещества, минерали и витамини, децата не могат да развият своя максимален мозъчен потенциал. От това следва и по-ниска успеваемост в училище“, обяснява той. И още: „Недохранването е не само личен проблем, касаещ човешко страдание, но е проблем на нацията като цяло.“

Месото, млякото и новите дрехи не са единственото, което изчезва от живота на Саид и неговото семейство – шансът за по-добро бъдеще също. Всичките пет деца на Саид са спрели да ходят на училище, защото дори малките разходи по иначе безплатното образование са станали непосилни за семейството.

„Тъжно ми е когато виждам приятелите си, които все още ходят на училище“ – разказва дъщеря му Фатма (на 13год.) Баща ѝ има дори по-мрачни мисли: „Понякога, дори си мисля да продам бъбрека си, за да можем да живеем.“

Превод: Carrie
Източник: nbcnews.com