Няма безвредни пластмаси

Пластмасите са удобни, произвеждани във всякакви форми, цветове и размери съдове, контейнери и опаковковки. Те са практични и леки и лесно достъпни.

Проблемът е, че пластмасата не е безопасен материал и като такъв няма място сред приборите и съдовете в кухнята ни. Буквално почти всички пластмаси в ежедневието крият рискове за здравето ни. Бебетата, децата и бременните жени са особено уязвими на вредното им въздействие.

Удобството, което предлага пластмасата, е далеч от това да компенсира щетите, нанесени на организма. Списъкът с вредните химикали и съставки на пластмасите е дълъг, но най-често срещаните и известни отрови в тях са:

• Полибромираните дифенил етери (polybrominated diphenyl ethers, PBDEs), причиняващи репродуктивни проблеми
• Фталатите (Phthalates), друга група токсини, вредящи на репродуктивната система
• BPA (bisphenol-A), нарушаващи ендокринната функция на тялото с естрогеноподобното си действие

Както може би се досещате, тези токсични химикали не стоят „кротко“ в пластмасите въпреки непромокаемите им свойства. Те се прокрадват тихомълком в напитките и храните, които ядем, във вариращи според вида и употребата им количества. Например ако затоплите пластмасова кутия или бутилка в микровълнова печка, или сложите гореща течност или храна в тях, бисфенол-А се просмуква в напитката или храната 55 пъти по-бързо отколкото, ако те са студени. Има достатъчно научни сведения, че химикалите изтичат от опаковката или кутията към съдържащото се в нея когато  те са стари и надраскани, често мити в миялна машина или със силни препарати.

Последствията за здравето от употребата на пластмаса

Най-широко известните опасности са свързани с бисфенол-А (ВРА), който нарушава хормоналния баланс, имитирайки естествено присъстващите хормони в тялото, което причинява драстични нарушения във функционирането на организма. От проведени 115 публикувани изследвания с животни, 81% установяват значителни ефекти от дори минимално излагане на ВРА.

Най-тревожно е положението с вътреутробното въздействие на ВРА, което може да доведе до хромозомни грешки в развиващия се плод, спонтанни аборти и генетични дефекти.  Съвсем малко количество ВРА е достатъчно, за да разбалансира нивата на естроген във формиращия се мозък на детето в утробата.
Фталатите са друга група индустлиални химикали, използвани за направата на пластмаси като поливинилхлорид (PVC), по-гъвкави и устойчиви. Те се срещат често в опаковките на храни и са един от най-проникващите и агресивни вредители на ендокринната система. Много изследвания ги свързват с отклонения в развитието на мозъка, метаболитни нарушения и занижени нива на тестостерон при деца и възрастни.

Ами опаковките, на които пише, че не съдържат ВРА или фталати?

Вече много производители започват да търсят алтернативи на всеизвестно опасните химикали. Това е стъпка в правилната посока, но все още не означава, че можем да се доверим на рекламираната безопасност.

Изследване показва, че подобни контейнери за храни не са тествани в ситуции от „истинския си живот“. Например при загряване в микровълнова печка или в миялна машина, при 95% от тестваните продукти, се регистрира естрогенна активност.
Освен това фактът, че една пластмаса не съдържа точно тези два химикала, съвсем не означава, че няма още редица други токсични химикали, за които все още потребителите нямат представа.
Притеснително е, че по-голямата част от продукти като вода, безалкохолни напитки, дресинги, мазнини за готвене, меса, сирена и много други, се пакетират именно в пластласови разновидности.
Ефектът от редовното им поглъщане и вдишване влючва проблеми като наднормено тегло, намаляване на фертилността и ракови образувания.

Кои са безопасните алтернативи?

Макар и потопени в море от пластмаса ние имаме възможност да изберем по-естествени материали. Такива са стъклото, чугунът и керамиката например. Керамиката трябва да има качествена полировка без съдържание на тежки метали. Неръждаемата стомана също е добра алтелнатива, както и термоустойчивият найлон.

Източник: pharmacy-bg.com