#NuitDebout: едно движение се разраства по площадите на Франция

През последния месец Франция бе разтърсена от масови протести, окупации и стачки, тъй като едно ново поколение излиза на улицата, за да изрази своя гняв от реформите на трудовото законодателство и нарастващото неравенство. Над един милион души са се мобилизирали из цялата страна, за да кажат “on vaut mieux que ça” – “ние струваме повече от това”.

Loi de Travail или Кодекса на труда е една от множеството неолиберални реформи (такива има също и в областта на сигурността), въведени от социалистическото правителство, които продължават да изумяват обществеността. Те ще позволят на компаниите по-лесно да уволняват служители и да намалят компенсациите към съкратените служители, а също така и поставят под заплаха 35-часовата работна седмица.

Искрата за първата демонстрация бе подадена от група млади активисти, които стартираха L’appel du 9 Mars, формираха колектив и организираха събитие във Фейсбук, което събра хиляди привърженици. Петиция срещу Кодекса на труда събра над 1 000 000 подписа, а група потребители на YouTube създадоха виралното видео #OnVautMieuxQueCa Местните профсъюзи първи се отзоваха на апела за мобилизация и в крайна сметка към тях се присъединиха и някои от големите национални профсъюзи.

На 9-ти март над 500 000 души излязоха на улицата във Франция в забележителна проява на силата на хората. Викаха се неща като: „Младежта в затруднение, възрастните в мизерия, това не е обществото, което искаме“ и „Младежите са на улицата, вашият закон си заминава“.

Правителството трябваше да обяви промени в непопулярните реформи на трудовото законодателство, на които според проучвания се противопоставят до 70 процента от населението. За много коментатори това е напомняне за 2006 г., когато протестите против Contrat première embauche (CPE) постигнаха неговото оттегляне, след като студентите доведоха страната до блокаж.

Във Франция нивото на безработица в момента е 10 процента и бързото разрастване на движението отчасти е свързано с икономическата и политическа криза, засягаща голяма част от Европа. Това е отговор не само на новия Кодекс на труда, но също така и усещане, че има нещо дълбоко сбъркано в политическата система. Избраните официални лица изглежда не представляват хората, на които служат, а социалните и икономически политики се определят единствено на пазарна база.

На 31-ви март над 1,2 милиона излязоха по улиците в цялата страна в огромна обща стачка. Не всички национални синдикати се включиха в стачката, но различни институции – от училища до Айфеловата кула – бяха затворени. В Париж решимостта на протестиращите бе видима, след като десетки хиляди вървяха часове под проливния дъжд.

Повечето пъти, когато във Франция има протест, хората излизат на улицата, изразяват себе си и след това се прибират вкъщи. Помня, че получих подгизнал флаер в края на протеста на 31-ви март, който ме молеше да отида на Площада на републиката за #NuitDebout – „нощ на крак“ – и си помислих, че тези хора нямат големи шансове да започнат френска версия на Окупирай в такова отвратително време. Но вече дни хиляди хора са окупирали основния площад в Париж, водят се дебати и общи събрания, както и организирани работни групи, прожекции на филми и музикални концерти, посетени от хиляди.

Окупациите все още не са така масови, като тези на indignados в Испания през 2011 г., но има по-силни връзки с профсъюзите и различни видове действия се провеждат в цялата страна. Няма да има две еднакви движения. Въпреки това във въздуха витае еднаква магия и усещане, че всичко е възможно – от среднощни маршове до безкрайни срещи и импровизиран концерт на брас бенд.

Един от основните лозунги на движението – rêve général е игра на думи със силно символичен характер, която променя grève général, или „обща стачка“ в „обща мечта“. Движението също така изобрети нов календар, като всеки нов ден е нов ден от март, което води до хаштагове като #mars33, #mars34 и #mars35.

Окупациите #NuitDebout са структурирани по много подобен начин на тези на движението 15-M в Испания, със структури, позволяващи участие при взимането на решение и вярата, че хората трябва да имат много повече влияние в демократичните процеси. Това е организиран хаос, с безплатна храна, професионални озвучителни системи, уебсайт, видеопредаване на живо и медицинска палатка, но всъщност никой не е начело.

От Окупирай Уолстрийт до Гезипарк, #NuitDebout е част от продължаваща вълна мобилизации, която има за цел да оспори господството на 1%, като си възвърне общественото пространство и предложи мимолетен поглед към един по-добър свят. Изтичането на Панамските документи валидира критиката на тези движения като ясно показва как политическият и финансов елит се обогатява за сметка на общото благо, без да плаща своята част от данъците.

Красотата на модела на окупиране на площади се състои в това, че позволява на хората да се включат политически и да изразят себе си по безброй начини. Това беше видимо на Площада на републиката миналата вечер, когато група приятели построи дървена къща за по-малко от час, докато конгоански имигранти пееха революционни песни за френския колониализъм, а в късната нощ се състоя дебат за икономическата и трудова политика.

Докато пиша това, гимназисти са в процес на блокиране на училища из страната и планиране на още една генерална стачка. Трудно е да се предвиди какво ще донесе бъдещето, но засега това ново и мощно движение продължава да се разраства във Франция, като нови окупации започват всеки ден.

Сам Косар-Жилбер

Източник: roarmag.org