Протестите в България и новият начин за прилагане на демокрацията

След спонтанни непартийни масови протести в цялата страна, правителството на българския министър-председател Бойко Борисов подаде оставка в сряда, 20-ти февруари. Оставката дойде като изненада, тъй като преди по-малко от 24 часа преди това Борисов беше заявил, че няма да подаде оставка.

Въпреки че някои българи са бързаха да видят поражението на Борисов с тази оставка, ходът е далеч от общественото приемане за провал. В действителност, това е доста хитър политически ход. Парламентарните избори са само месец и Борисов трябваше да направи най-доброто в тази опасна ситуация, в която масовите протести го сложиха.

Във вторник той направи обещания, които са невъзможни за постигане, като намаляване на цената на електроенергията с 8%. След това, в сряда, той направи трогателна реч за това как “всяка капка кръв за нас е срамна”, отнасящо се до ожесточените сблъсъци по време на протести в София и заяви, че сега българите “трябва да изберат: Станишев, Доган, Костов, който искат “, като се позовава на лидерите на трите опозиционни партии – българската социалистическа партия (БСП), движение за права и свободи (МНО) и Обединените демократични сили (ОДС).

Борисов произведе желания ефект: зашемети опозицията и мотивира поддръжниците си да излязат и да го подкрепят, за да оттегли оставката си. Такъв политически цирк не е нищо ново в България и може би това е причината, поради която международните медии не са обърнал голямо внимание към него. Въпреки това е грешка да не се обръща внимание на протестите, които се случват в България за последните три седмици.

За разлика от гръцките си съседи, българите не излизат в големи количества, за да протестират редовно. Когато те преодолеят пасивността и политическата апатия, това винаги е поради важна причина. Това, което се случва точно сега в България, е изключително важно. То е много повече от икономически протест и страничен продукт на глобалната финансова криза.
Това е знак, че демократичната система в сегашния си вид е подвела българския народ и сега той изисква ремонт. Българските протестиращи са решени да продължат, докато исканията им не бъдат изпълнени, дори и след оставката на правителството.

Електрически искри

Гласовете на недоволство нарастват стабилно в цялата страна от началото на февруари, когато българските домакинства са получили сметките за електричество и отопление. Хората започнаха да се събират в местните клонове на частните електроразпределителни дружества и демонстративно изгориха сметките си за ток.

Общественият гняв нарасна, като представители на компанииите започнаха да обявява публично, че не е имало погрешно изчисляване на таксите, въпреки че потребителите трябваше да плащат от 1,5 до 2 пъти повече от това, което те са платили през предходните месеци. Правителството се намеси, като каза, че ще разследват, но резултатите не са били представени достатъчно бързо, за да утолтя обществения гняв.

Ненормални съотношения на сметки за комунални услуги на средните заплати и пенсии са проблем от години, но както един журналист отбеляза саркастично: “Ако на българския народ трябва да реагира, общата сметка трябва да надхвърля доходите му”.
Пенсионерите са особено поразени от неконтролируемо високите сметки, както обясни една жена от Шумен, с пенсия от 150 лв., тя трябва да плати сметка от 175 лв. и да остане гладна. Електрическата компания в нейния град изисква около 25 лв. за обработка на искания за преразглеждане на сметката.

Напрежението ескалира в продължение на две седмици с нарастващите протести в цялата страна. На 17 февруари, протестите мобилизираха хиляди хора в повече от 35 града. Протестите продължиха дори и след уикенда, с ескалиращо насилие в столицата. Имаше дори два случая на самозапалване, един във Варна и един във Велико Търново.

Българите започнаха да сравняват протестите с вълната от демонстрации през 1997 г., което бе ескалирало до точка, където протестиращи те щурмуваха парламента и насилствено свалиха правителството на БСП. Страната тогава бе в тежка финансова криза и безработицата и високите разходи за живот мобилизираха населението.

Въпреки това, основната разлика между двете вълни е, че през 1997 г. имаше много ясно партизански аспект, докато протестиращите днес са направили много ясни усилия за предотвратяване, политическите партии да се възползват от тяхната мобилизация.

Основен ремонт на режима

Най-популярното скандиране на демонстрантите е “Мафия! Мафия!” – Това може да звучи странно, за външен наблюдател, но не и за български, тъй като е изпълнено със смисъл. Мафията се отнася до трите електроразпределителните дружества, които чрез незаконни практики надуват сметките. Мафията се отнася до хората в държавните и политически институции, които са наясно с проблема, но са финансово кооптирани да предотвратят разследване.

Мафията се отнася до мрежа от бизнесмени, медиатори и политици, които са приватизирали компании за комунални услуги, заедно с хиляди други държавни предприятия, възползвайки се в процеса и създавайки схеми за експлатиране на българския народ още повече.
Накратко, “демократичния” процес в България е позволил незаконосъобразното и законността, за да се слеят в едно. Избирателния механизъм за промяна на политическите партии във властта на всеки четири години не е успял да сложи проверка за корупционно поведение на политиците. Следователно, няма значение коя партия е на власт – дали ГЕРБ (партията на Борисов), или БСП, или ДПС или СДС. Проблемът не е лично поведение на политиците, той е системен.

С пълно съзнание за това, демонстрантите упорито отхвърлят опитите на опозиционните партии, включително БСП и ултра-националисти от ВМРО и “Атака”, за да се възползват от протестите. Имаше сблъсъци с тези, които се опитаха да се издигнат партизанска политика по време на демонстрациите, а хората дори скандираха “Не на партиите!”

Целта на тези протести не е да се свали една политическа партия, за да вземе властта друга и да доведе страната до нова криза, нито да изискват просто нормални цени на електроенергията.

От икономическа гледна точка, изискванията са: бракуване на договорите с електроразпределителните дружества и да се национализира; поставяне тези, които ги подписаха на изпитание; преразглеждане на сметките за електричество с участието на гражданите; разсекретяване на договорите за всички приватизационни сделки през последните 24 години; преразглеждане на всички концесионни договори за последните 24 години; прекратяване приватизационните процеси.

От политическа гледна точка, изискванията са отишли още по-далеч, стремеж към цялостна реформа на политическата система в България. На тях им е ясно, че системата трябва да се промени по такъв начин, че когато следващата страна, която дойде на власт, вече да не може да се държи по начина, по който всички правителства в България за последните 24 години. Трябва да има проверки на политическата власт и механизми за предотвратяване на тайно споразумение между политици, частни икономически интереси и организираната престъпност.

Протестиращите в момента призовават да се формира Учредителното събрание, за да промени конституцията и да се разработят механизми за пряко участие на гражданите в държавните дела. Има предложения на конкретни мерки, които трябва да бъдат предприети, като например: намаляване на броя на членовете на парламента до 120; сваляне на имунитета им, за установяване на процедури за предсрочно освобождаване, създаване на квота от 50 на сто граждански контрол в държавните институции.

С една дума, трябва да се установи нова система, в която служителите на изборна длъжност правят това, за което са избрани да правят, а гражданите да са достатъчно близо до тях, за да се уверете, че го правят както трябва.
Като българските протестиращите настояват за тези реформи, важно е да се разбере, че България не е специален случай. Това е и в голяма част ситуацията в “развитите” демокрации на Западна Европа и Северна Америка.

Глобалната финансова криза от 2008 г. разкри, че би трябвало да има събуждане за хората да направят това, което трябва да се направи. Те започнаха с “окупационни” квадрати, в очакване на наказване за тези които са отговорни, и когато това не се случи, те се върнаха по домовете си. Сега е времето да се поиска промяна и само систематичен натиск върху правителствата ще го произведе.

Превод: Преводачи на Съпротива
Източник: aljazeera.com