Не ме помнете! Син съм на жена,
която чупи пръсти от проблеми
и мъж обикновен ми е баща.
С какво да ме запомните пък мене?
Живея скромно. Пиша стих след стих.
Душата си по листите рисувам…
Понякога съм шумен, друг път тих
и с птиците обичам да танцувам…
Когато мен смъртта ме отведе,
в прегръдка щом земята ме притисне,
пръстта ще бъде моето небе…
Сега лъжа ли съм или съм истина?
Не ме помнете, а бъдете с мен,
докато още дишам и ме има.
Дори да съм съвсем обикновен,
аз мога да обичам непростимо.
Източник: otkrovenia.com
RSS