Ликуй народе! Ганьо пак е твой!
Уцели си съдбата безпогрешно.
И утре, щом от глад надигнеш вой,
спомни си за падението днешно.
За факлите, с които се стопи
последната искрица, че си верен.
За скота, който иска да търпи
най-скверните дела в живота черен.
За хитрия и мазен политик,
готов на килограм да те купува.
За болката от искрения вик,
която даже пукнат грош не струва.
За пълния от птици терминал,
които ще отлитат надалече.
За мъката и страшната печал,
които някой “земен рай” нарече.
За мутрите, с които ще блести
едничкият ти образ за години.
За гнусното, което ще лъсти,
потъпкало завети и светини.
Ликуй народе! Ганьо пак е твой!
Дори Алеко в гроба да извика.
Дари му пак съдбата си, без бой,
щом ликата намери си прилика…
RSS