
Как света да променя,
в партия ще се навра.
За доброто на народа,
имитирам кукловода.
Ала няма да съм като тях,
щото си е смъртен грях.
Няма да се променя,
злото там ще победя.
Струва си експеримента,
да докопам парламента.
Знаят ме кат активиста,
силна ще е мойта листа.
Със сърце и идеали,
току виж са ме избрали.
Чудо, вече съм сред тях,
Костюмари, пълен смях.
Но какво се случва тук,
що не е кат’ във фейсбук?
Тука липсва опозиция,
или гражданска позиция.
Тук не мога да съм трол,
под админския контрол.
Някак ще се нагодя,
злото пак ще победя.
Мина време и навлязох,
грешките си забелязах.
Като тях дипломатически,
Заговорих политически.
С враговете преговарям,
целите си да прокарам.
Да, ала е мъчно нещо,
тегаво, експертно, вещо.
Планът ми за оправия
тук е като фас в чиния.
А идеите така крилати,
краднаха ги депутати.
Мои бяха смели, утопични,
в техните уста комични.
Даже бяха дръзновени,
а сега така обикновени.
Пошлостта не спря до тук,
политиката е силен чук.
Вместо да еволюирам,
с гадове се коалирам.
Знаеха ме като активистът,
мърша е сега лобистът.
Как света ще променя,
ако в партия се омърся?
Слънце клепките опари
и прекъсна тез кошмари.
Чуйте вие будни твари,
еко либерали и другари.
Чуя ли от днес нататък,
пътят колко бил по-кратък.
Чрез партийно поведение,
с политическо внушение.
Знайте, туй е стара песен,
Пътят не е толкоз лесен.
Аз не съм един от вас,
твърде нов е моят глас.
Автор: Възмутен




















ATRIX
13.04.2013 at 0:38
това ще го науча наизуст