Идвайте си, докато все още светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи двама старци
трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище
пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви светица.
Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,
целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане…
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка…
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви…
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи!
Христо Медникаров
Енчо Тенев
24.02.2013 at 0:55
Браво на автора за чудесната публикация!Хваща те за сърцето и навлажнява ти очите!Браво на това момче-да е жив и здрав!!!
Svetlana
05.03.2013 at 8:50
Doidoh si. Togava ne znaeh, che e za da bada s mama v poslednite i dni. Godina i chetiri meseca, nejnite posledni 540 dni. Mejdu zivota i raka. Dokato zivota otstapvashe den sled den pred lekarskoto maloumie, totalna nekompetentnost i bezdushie. I mizeriata da ne mozem da si pozvolim profesionalno lechenie izvan stranata. Sega se molya mama da pochiva v mir i se molya da imam tatko kolkoto se moze po-dalgo… I izricham kato v mantra sashtoto kato avtora – idvajte si kolkoto mozete po-chesto za da dadete toplina na tezi, koito sa ni sazdali. Zashtoto salzite posle nyamat znachenie…