Проблемът не е в липсата на иновативни идеи; проблемите идват от това, че твърде голяма част от финансовата мощ е концентрирана в ръцете на малък елит от банкери.
От години младежите от задлъжнелите държави в периферията на Европа страдат от масова безработица. В Гърция и Испания приблизително 59% и 56% от младите хора са без работа. В същото време процентът на младежката безработица в Европейския съюз (ЕС) достигна тревожните 24% след миналогодишните 22,5%. „Късметлии“ са тези, които чакат за работа, току що взели докторска степен. Тези, които са били принудени да напуснат семействата и приятелите си, за да се присъединят към поколенията, изселили се в Германия и Ангола, дори не влизат в статистиките.
В последните седмици, европейските лидери, макар и с доста голямо закъснение, изглежда започват силно да се интересуват от този проблем. Енрико Лета, новият министър-председател на Италия нарече младежката безработица един от най-сериозните проблеми, пред които страната е изправена. Той призова ЕС да състави план за решаването му. Немският канцлер Ангела Меркел, знаменосецът на идеята за строги икономии, също смята младежката безработица за „най-голямото предизвикателство пред Европа“. Същевременно, нова кампания на Big Think някак наивно задава въпроса: „Каква е причината за младежката безработица и какво може да е решението?“
Освен очевидното лицемерие, тези притеснения идват директно от устите на същите тия длъжностни лица, които неумолимо настояваха за строги икономии, неолиберални реформи и пълно изплащане на дълговете. Тези фактори до доста голяма степен доведоха до криза в безработицата поначало. Тази изненадваща и нова симпатия към чумата на новите поколения навежда на опасното заключение, че този „проблем“ може по някакъв начин да бъде „решен“ с магическа пръчка или с цялостен генерален план. Без в същото време да се адресират изначалните причини, довели до икономии, депресия и натоварването с неустойчив дълг, да не говорим за вътрешните противоречия между Еврозоната и глобализирания финансов капитализъм като цяло.
На всеки интелигентен човек би станало ясно досега, че младежката безработица не е проблем в общия смисъл на думата; тя е симптом на една много по-дълбоко внедрена болест, която пречупва обществото ни отвътре. Други симптоми са подема на нео-нацизма и ксенофобското насилие в Гърция; вълната от самоубийства в южна Европа; 400 000-те хиляди семейства, които бяха изгонени от домовете си в Испания; хилядите гладуващи коне, които бяха изоставени от собствениците си в Ирландия; тройното увеличение на университетските такси във Великобритания, където студенти сега са пред избора дали да напуснат университета, дали да учат в чужбина или да затънат в студентски заеми; рекордните нива за еврозоната на ипотечни заеми в Холандия; и много, много други. Всичко това без дори да споменаваме цялостното дискредитиране на демократичните институции и масовите бунтове, които разтърсиха големите европейски столици като Лондон, Атина, Мадрид, Лисабон и Рим.
Но европейските лидери изглежда са слепи за метастазите на мизерията, които са се промъкнали в социалната тъкан на нашия континент. Не е ли чудесно! Те изглежда ни казват – ще имаме пагубно строги икономии, увеличаване на дълга, опустошителна социална криза, гладни пенсионери, връщане не фашизма, вълна от самоубийства и множество лишения – НО без младежка безработица. Аз не се връзвам на тази история и не мисля, че някой от нас трябва. Намерението, настоящата криза да се дискутира от гледна точка на поколения, би служило като средство, което да разграничи нас от нашите безработни, задлъжнели и/или пенсионирани родители и техните родители. То би служило като принуда към младежта във все още продължаващите вълни на неолиберални реформи. Принуда, която кара всички нас да повярваме, че е в наш интерес да се справим с кризата, като погазим правата на трудещите се, работните места и пенсиите на нашите родители, за да можем и ние и те да се конкурираме по-добре за все по-несигурните работни места на бъдещето.
Истинската причина за внезапния интерес на европейските лидери към младежката безработица (докато в същото време остават безлични към тежкото положение на гръцките болни от СПИН, например, които в момента не могат да получат лекарствата си) – е единствено, защото се страхуват от възможността за обществени вълнения. Както бе споменато в The New York Times днес: „Очевидно е, че политиците са сериозно обезпокоени от това, че милионите гневни младежи, търсещи работа, представляват по-голяма заплаха за еврозоната отколкото нечий огромен държавен дълг или слаби банки“. Немският министър на финансите Волфганг Шнабел буквално призна: „Трябва да засилим мерките в борбата срещу младежката безработица, защото в противен случай ще загубим подкрепата на някои групи хора в ЕС, от чисто демократична гледна точка“. С други думи, това от което се страхуват, е да не разгневят и вдигнат на протест младежите по целия континент. В най-лошия случай, плановете да „оправят“ младежката безработица служат най-вече да отклонят вниманието от очевидната пропаст между социалните класи. Промотира се илюзията, че социалната криза, пред която сме изправени, е просто серия от икономически проблеми, които могат да бъдат поправени без радикални промени на статутковото в политиката.
Неудобната истина за безработицата е, че тя е неразделна част от неолибералната политика за “справяне с кризата”, провеждана от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ). Това, само по себе си, не е нищо ново. Програмите на МВФ за строги икономии в развиващия се свят отдавна участват в драматичното намаляване на заплатите и покачването на безработицата. Внимателен количествен анализ на латиноамериканската дългова криза от 80-те години на миналия век е показал, че: „най-последователното и със статистически най-значимото влияние на Фонда и програмите му в Латинска Америка […] e било в намаляването на труда като дял в приходите“. Дори в официални проучвания на МВФ се споменава, че нейните програми за строги икономии „повишават безработицата и понижават заплатите“. Още повече, авторите на доклада на МВФ за 2011г. (наречен „Болезненото лекарство“), заключиха, че икономиите причиняват не само краткосрочно, но и „особено дългосрочна безработица“.
С други думи, да се предлагат мерки като икономии с обещания за ниска младежка безработица е като да се настоява за средновековната практика на кръвопускане с обещанието, че няма да има кръвозагуба. Това е не само жестока мярка, но и практически невъзможно. Аскетизмът и безработицата са като сиамски близнаци, свързани в бедрената кост, създадени така, че да се подсилват един друг. Докато ЕС и МВФ продължават да налагат тези силно разрушителни корективни мерки – безработицата ще продължи да нараства. Единственото откровено истинско „решение“ за безработицата в такъв случай, би било да се освободим от оковите на строгите икономии и да се доведе до фалит на външния дълг. Това е най-реформаторската визия, следвана от СИРИЗА в Гърция. И въпреки липсата на революционно въображение на този подход, със сигурност има какво да се каже за него от хуманитарна гледна точка.
В същото време, аз вече имам написани 50, 000 думи по този въпрос за доктората си – „Защо не фалит?“ Там се интересувам и коментирам точно защо опцията за неизпълнение на задълженията е много често толкова пропускан вариант. Накратко, подобен фалит би навредил значително на интересите на чуждестранните частни кредитори, които „случайно“ се случва така, че управляват практически всички важни ресурси в световната икономика. Което, реално, обяснява защо биха искали да блокират всякакъв вид решения, които да благоприятстват безработните. Така че, за да се стигне практически до фаза, в която да можем дори да предполагаме с какво да „решим“ проблема с безработицата, ние първо трябва да се изправим срещу финансовите структури на властта, които за момента възпрепятстват реализирането на каквито и да било решения. Това изисква много повече от „генерален план“ с „континентален“ подход за „борба“ с младежката безработица. Това изисква радикално скъсване със статуквото.
Накратко, нашите проблеми не се дължат на липса на иновативни идеи. Те са породени от твърде голямата финансова мощ, поставена в ръцете на един малък елит от банкери. Това означава, че трябва драстично да променим формулировката на въпроса си. Вместо да се питаме какви иновативни идеи могат да разрешат проблемите със заетостта на младите хора, може би трябва да се питаме от какъв тип са стратегиите, които могат да преобърнат структурната сила на международните кредитори. Това ни води далеч от икономиката и обратно към революционните идеи, теории и практика. Как би могъл изтормозеният европейски младеж, някога дори да си представи, че би могъл да разклати световния финансов ред? Към този неразрешим въпрос бих искал да се обърна в своя бъдеща публикация.
Написано от Жером Рос, 14 май 2013Превод: Carrie
Източник: roarmag.org
RSS