Президентът на Еквадор беше преизбран миналата година с 60% от гласовете на избирателите. Не е трудно да видим защо:
При управлението на Рафаел Кореа безработицата е намаляла до 4.6% за 2013 г. – рекордно ниско ниво за последните 25 години. Бедността е спаднала с 27% от 2006 г. до сега. Държавните разходи за образование са се удвоили, увеличаването на парите за здравеопазване е осигурило на повече хора достъп до него. Сред многото социални реформи е отпускането на субсидирани от държавата жилищни кредити с ниски лихви.
Според теориите на говорещите глави от телевизора това харчене би довело Еквадор до фалит. Но малката латиноамериканска държава е на друго мнение и го доказва през последните години.
Наистина в системата на неолиберален капитализъм, която “процъфтява” в Еквадор преди Кореа, няма как да бъдат постигнати такива резултати. Правителството на Рафаел Кореа с идването си на власт прилага твърди мерки за регулация на финансовата система, сочени от някои икономисти и анализатори като най-мащабната финансова реформа, извършвана от която и да е държава в 21 век.
Правителството поема контрола над централната банка, като нарежда да бъдат върнати в страната над 2 милиарда долара резерви, държани в чужбина. Парите са отпуснати на държавните банки, които ги дават като кредити за строителство на инфраструктура, жилища, земеделие и други инвестиции.
Парите, напускащи държавата са обложени с данък, лихвите са свалени, договорите за добив и износ на полезни изкопаеми са предоговорени. Държавата обръща сериозно внимание на кооперативи, кредитни съюзи и други “народни” организации. Размерът на заемите за кооперативите е утроен между 2007 и 2012 г.
Правителството разделя финансовия сектор от медиите, като забранява банки и финансови организации да притежават телевизии, радиа и вестници. Резултатът от тези реформи е икономика, работеща в полза на гражданите на Еквадор.
Еквадор в лицето на президента Рафаел Кореа единствен дава дипломатическо убежище на Джулиан Асанж, като се противопоставя открито и си навлича гнева на сили и организации, които са оставяли за такива действия не една страна в руини.
Впечатление прави, че президентът, когато е на официални срещи, често носи ризи с избродирани традиционни еквадорски мотиви (на заглавната снимка) – още една причина да е любимец на народа си и да е тема табу за говорещите глави от телевизора, които продължават да ни убеждават в наглата лъжа, че държавата задължително е лош стопанин и няма друга алтернатива на кочината, в която живеем заради “експерти” като тях.
И все пак, Еквадор остава зависим от петролната индустрия, а решенията на президента и договорите с Китай в тази сфера са остро критикувани от чуждестранните анализатори.
Източник: Гардиън, Уикипедия
RSS