Едно поколение се събуди недоволно за граждански живот. Последните дни крещи с дробове, изгарящи от болезнено нахлуваща свобода.
Ние сме недоволни, защото сме недоспали. Не, нас не можете да упоите с безумни турски сериали. Неудобно е, но не мислим чрез телевизор. Интернет предоставя безкрайно по-адекватно съдържание по поискване, репортерите ни са хиляди и непрестанно предават от мястото на събитието. Желанието ви да се видите и „разберете“ с „организаторите“ ни предизвиква смях.
Най-страхотният ви кошмар се сбъдна – змеят на мнозинството има възможност да се самоорганизира. Спонтанно, стихийно, светкавично, ефективно. Без възможност за противодействие.
Сбъркахте с гората.
Връзката на българите с гората и планината е близка и магическа. Горите и планината винаги са били последното убежище на свободата. Селищата, равнините и реките ни са владяни, но горите – никога. Какво очаквате от звяра на недоволното множество, поставено в безизходица? Инстинктът за самосъхранение ни изведе на площада. И този път е сериозно.
Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно.
Днес ще спасим горите си от Цеко Минев. Но туловищата на цекоминевци, данчолазаровци, чорбаджиненовци са затиснали повсеместно нормалността. Не искаме смяната на едни елити с други. Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта. Радостни, жизнерадостни, поемаме глътка въздух. Нямаме бунтовен опит, но сме с ДНК на производители на революции. Живеем в интересни времена, днешната битка не се води в горите кой ще владее площада, а на площада за това кой притежава горите. Днес попречихме за горите. Обединихме се, спряхме раздаването на поредната привилегия. Утре ще спрем друга. Вдругиден ще отнемем някоя. Протестът е принципен. Крещим против лъжата.
Отказваме да вярваме в Торбалан. Някакво неясно зло, някакво дорелигиозно същество, което е откраднало нормалния живот и го крие. Отказваме да вярваме в Дядо Коледа и други юнаци, които героично ще ни избавят от проблемите. Не, пичове. Тая приказка не струва.
Битката е различна и ние сме готови да я поведем. Тя не е срещу личности, защото те са второстепенни. Битката е срещу системата, която произвежда цекоминевци. Тя се крепи изключително на два стълба – привилегии и монополи. Против сме олигархичният елит да стои извън закона и да монополизира всички сектори на стопанството, политиката и обществения живот. На улицата сме срещу непрозрачното взимане на решения и разпределяне на порции зад завеси, на маса, по залез слънце и в обредни клубове. Против сме каквото и да било ограничаване на свободния достъп до възможности за реализация.
Привилегиите и монополите се борят с прозрачност и състезание. Гласност и постоянна нетърпимост към престъпването на правилата, които всички сме се съгласили да спазваме. Правила, които облагодетелстват колкото се може повече хора и никога шайка олигарси за сметка на мнозинството. И състезание, състезание, състезание. Не е вярно, че преходът е завършил. Но на другия край трябваше да има благоденствие и върховенство на закона. А получихме сплескана от монополи и привилегии мизерна реалност. Борбата тепърва предстои.
Сега е по-сложно. Врагът не се разпознава лесно по шапката. Родителите ни не разбраха. Излъгаха ги самопровъзгласили се шамани с добро сценично поведение. Борбата е за смяна на правилата.
Но ние сме нови играчи. Прагматични. Адаптивни, жилави, интелигентни. Оцеляхме и сега идва нашето време. Енергични сме. Информирани. Свободолюбиви. Израснахме в смутно време, без авторитети за добро или зло. Полуизоставени. Не ни научихте да работим с компютри, сега сме сред най-добрите. Не ни научихте как да сме пълноценни граждани в отворено общество, но нямайте съмнение, че и в това ще сме отлични.
Ние сме децата на прехода. Децата, които ще осиновят родителите си и ще ги научат. Ние сме вече тук, порастваме, прибираме се. И сме се подготвили. Ние сме юристи – знаем правата си, когато ни арестувате. Не можете и законотворчески да ни лъжете, сами можем да напишем законите. Ние сме икономисти – знаем, че бедността се причинява от изкривяването на пазарното състезание от монополи и картели. Знаем как пълноценно да разпределим ресурсите си, да ги умножим и да подобрим организацията си. Ние сме солидарни – разбираме, че напредъкът идва само и единствено в състезание, в което печелят най-добрите, но опъваме защитна мрежа за тези от нас, които се спънат. Отговорни сме, няма да ги оставим. На ти сме с информационните технологии – използваме платформи за обмен на информация, новини, експертиза, опит в обеми и скорост, които не знам дали успявате да осъзнаете. Ние сме програмисти – ще създадем нови платформи и среда за организация против вашите монополи и привилегии.
Също сме и предприемчиви – виждаме къде и от какво имат нужда хората и сме готови да им го предоставим; създаваме нови нужди. Изобретателни сме – трябваше да станем. Ние говорим езици, черпим опит от приятели от други страни. Ние сме спортисти, готови сме да се състезаваме и сме убедени, че по-добрите трябва да спечелят в честно и отрито състезание. Пътуваме – общуваме активно, попиваме най-добрите практики и ги прибираме вкъщи. Често не ни позволявате да ги приложим. Но и това ще мине. Ние сме оператори и режисьори и ще направим каталог с безобразията ви. Ние сме 200 и неколко барабанисти. Ние сме утрешните ви лекари. Ние сме танцьори – танцуваме танца на протеста.
Ние сме историци, художници, учени, философи, арестанти, рекламисти, математици, ние сме родени от планината. Хора.
Ние сме внуците на Щастливеца, ние сме чисти, връзката ни с природата е важна и значима. Ние протестираме, защото знаем какво трябва да се промени и как. Заедно сме и сме наелектризирани от емоция, опиянени от победата и сме секси. Сега имаме още една причина да се будим сутрин.
И да се усмихваме.
Снимка: Joro Aranjoro
Текст: Георги Деянов
Къчо Карамасуров
17.06.2012 at 10:18
… Н Е П У К И З Ъ М …
Оцелявам … по Неволя,
“ЕВТАНАЗИЯ” е в ход,
“тя” е Главната му роля
на Разбойковия “вот”!?
Европейци ли сме…още
или-сган в Булгаристан,
щом из тъмните ни Нощи
може да си…бит,обран?!
През Деня…не е различно,
Фирми мамят и крадат,
а дали не е трагична…
Мутренската “благодат”!?
Сладолед ми се прияде…,
пречи празния ми джоб,
Тотьо-Честните предаде
-да посея ли и…зоб ! ?
Що…Разбойко не опита
Дядовата си “съдба”,
лесно е със Джип да скита
-от гощавка към софра !?
Двете “U” манипулират
“меки китки”,по Света,
Неудобните…санират
и налагат им гнета…!?
Авгиев обор е…малко,
Мариянска ПАДИНА …! !
“Плужеци”, “амеби”-жалко
-ИЗРОДЕНА…Бъднина…!!!
20.07.11г. 13:31ч. София Неудобен
Pingback: #Орловмост - Съпротива
Anna Ananieva
21.06.2012 at 15:43
Прекрасни деца, хубави, благодаря ви! Бог да е с вас и с нас, родителите ви, че ЗАЕДНО да си построим Нова България.