От Ню Йорк до Рим и Атина и от Окупирай Уолстрийт до Арабската пролет и Нежните революции, милиони отчаяни хора излизат на улицата с възмущение и надежда. Банки и обществени сгради се подпалват и сблъсъците ескалират, докато гражданите се возят на емоционалното увеселително влакче от заслепяващ гняв. Правителства и диктатури дават път на нова форма на администрация и тези, които вече са изхвърлили мислите си от бесния унес сега започват да задават въпроси. Ние променяме ли всъщност нещо наистина или реаранжираме актьорите и декорите, докато същата стара игра продължава?
Една трета от населението на Щатите в момента е на купони за храна и броят на безработните е фактически неизвестен – официалните статистики показват много хора, които се появяват в бюрата по труда всеки месец, но не и броя на всички тези, които са загубили всякаква надежда и са престанали да търсят. Отвъд океана, в Европа половината страни членки потъват в най-голямата дългова криза в историята и гражданите на ЕС трябва да затегнат коланите си повече и повече всяка година, заради наложените мерки за строги икономии, които би трябвало да помогнат да се забави наближаващата лавина от неплатен дълг. Но защо тези хора протестират, не са ли гласували за своите правителства?
Нека погледнем реално – протестите щяха да са забранени, ако сами по себе си променяха нещо, същото важи за гласуването. Дори гласовете наистина да се брояха честно и изборите да не бяха фалшифицирани, в което се съмнявам, ние все още нямаше да имаме реален избор. Да избереш ново правителство е като да отидеш на кино да гледаш филм – можеш да избереш само някой от списъка с прожекции за тази вечер, но не и нещо друго, различно от това, което вече е избрано за теб. Но с изборите е малко по-различно – трябва да изтраеш целия глупав филм, дори и да не си искал точно него. Не можеш да бориш „демокрацията“ с гласуване и други демократични методи – все едно да се опитваш да хванеш паяк в собствената му мрежа.
Защо протестите в днешни дни рядко водят до позитивна и устойчива промяна? Защото им липсва позитивност и визия – вместо викането и трошенето във внезапно раздразнение, хората трябва да се събират около завладяващи идеи, които имат чистотата и фокуса да донесат нещо ново. Не трябва ли протестите да са конструктивни и да предлагат алтернатива? Частицата „про“ в думата „протест“ не значи ли в „в полза на“? Има още едно нещо, което предполагам застава на пътя. Има два начина да саботираш протест – като влезеш в редиците му или като видиш накъде духа вятъра и използвайки потенциала да стартираш собствено движение преди истинските активисти да го направят. Кои са Анонимните например? Хакери, които гласуват онлайн за своите следващи ходове и решения? Цялата работа малко прилича на банда фалшификатори на гласове, които избират нов ръководител, като подписват петиции. Не искам да соча с пръст, просто изразявам липсата на достоверност…
Има само три решения на развилнялата се финансова, духовна и политическа криза – Устойчивост, Духовност и Съчувствие. Всичко друго са просто евтини временни кръпки, които облекчават симптомите, докато истинската болест се влошава.
Устойчивост
Да си устойчив, означава да имаш продуктивен живот и постоянна връзка с природата и обществото и преди всичко – да прегръщаш свободата и отговорностите, които я следват. Бъди устойчив! Избягай от лудата надпревара на работа до дупка и купуване на глупости, които не ти трябват. Обикновеният човек страда от създаден и поддържан от него цикъл на финансова недостатъчност, преследвайки илюзии за щастие, което никога не е имал. Направи място за нещата, които наистина значат нещо за теб, подравни приоритетите си със съзнанието и моралните си принципи. Спри да смучеш от корпоративната гръд и поеми по смислен и целево-ориентиран път. Започни малък бизнес или намери алтернативни средства да се издържаш, които да са колкото се може по-далеч от финансовата система. И не ти трябва да плащаш данъци, които да отиват за военни престъпления, които да помагат за поддържането на загниващата система. Мирните демонстрации са единствено ефективни, ако са подкрепени от гражданско неподчинение, иначе все едно натискаш газта и спирачката едновременно. Като човешки същества носим колективна отговорност, дори за изолираните случаи на жестокост, от нас зависи да ги пресечем в зародиш – войните за демо(н)крация са финансирани с нашите пари.
Духовност
Изключи телевизора и включи вътрешния си глас. Спри за минута и се заслушай в себе си, прекарай известно време в съзерцание. При истинската духовност не става дума за самобичуване за греховете, които си допуснал – това само носи повече грях. Духовност не означава да следваш религия или гуру. Чистата духовност е дълбоко познаване на себе си и вземане на мъдри житейски решения. Не можеш да покориш злото, без да се изправиш първо пред собствените си демони. И най-големият от тях се казва „страх“ – това е основното оръжие, което масмедииите използват срещу теб!
Съчувствие
Съчувствието и емпатията са важни дори за най-ограничения диктатор. Насилието, когато става въпрос за самозащита е повече от основано, но подпалването на сгради и боевете с полицията не се случват от инстинкт за самосъхранение, а идват от примитивни желания за възмездие. Око за око ще потопи целия свят в слепота, е казал Ганди. Това означава да съчувстваш дори на слепите и безсърдечните. Има дори повече, които се нуждаят от любов и разбиране. Наруши кръговрата на омразата! Не позволявай на насилието и агресията около теб да подхранват същото в сърцето ти. Да бориш насилието с насилие е като да атакуваш снежен човек със снежни топки – става само по-голям и по-силен.
Източник: civiwise.comПревод: Преводачи на Съпротива
RSS