Защо “дами и господа”, когато всички се знаем какви сме? Вежливо е да се говори пожелателно – добро утро, добър ден, добър вечер – все добро си желаем! Не защото се познаваме, а именно защото не се. Виждаш просяк, бъркаш в джоб, хвърляш монета, подминаваш. Като в метрото. Плащаме си. Нашето “все нещо направих”. Не зная какви са проблемите ти. Не зная какви въпроси те давят. Не зная какво ти на сърце тежи. Казват, че не искам да знам. Казват, че искам купон до “не помня”.
“Дами и господа” ви наричам пожелателно. Иска ми се да сте дами и господа. Или поне да ви припомня, ако случайно и вие някога сте искали да бъдете.
Дами и господа, в четири сутринта тръгнах за цигари. Не питайте какво държи ме буден – подминах в подлез четири човека. Виждали сте ги – онези с многото дрехи въпреки жегата. Подлезът ехтеше от хъркането на единия, другите се движеха бавно. Сякаш за да не замръзнат. Подразних се. Отново нагло разсеяха мисълта ми, тъкмо когато си мислех за себе си. Няма ли кой да ги прибере някъде, че да не ги виждам? Страх ме е да ги поканя да пренощуват вкъщи. А ако падна – ще ми подадат ли ръка? А онези другите, които фучат в “работни часове” – те ще се спрат ли, ако падна? Среден пръст за неподадената ръка! С лявата си го показвам на дясната си. За вас от същото и с цялото ми съчувствие, дами и господа.
Чувствам се зле за тях, а обичам да се чувствам зле за себе си. Нали знаеш – и аз като теб. Знаем се. Не може ли другите да се чувстват зле за тях, че и за мен? За нас? Къде е държавата питам, а тя ми казва, че аз съм държавата. Сякаш друга работа си нямам, моя си работа. Никой не иска да бъде държавата, а май вече и никой не е. Последно май я дадоха на бизнесмена, който в този подлез явно не стъпва. Той зимата ходи по топлите острови. Знаем го всички.
Първата крачка към решаването на един проблем е да признаем, че съществува. Признайте си, дами и господа. Аз си признавам, признавам си – мъчи ме. Мъчи ме че се чудя – иска ми се да ви обичам ли или да ви обичам повече, въпреки, че сякаш толкова много вие избирате да ми пречите да ви обичам.
Автор: Анонимен
RSS