Стефани МакМилан: да убием капитализма в името на самозащитата

Глобалният капитализъм погубва планетата – експлоатира масите за печалба на малцина, като така изцежда до краен предел световните ресурси.

Унищожаването на природата е най-неотложният проблем, пред който е изправено човечеството. И ако не бъде разрешен – всичко останало е без значение: икономическата катастрофа би изглеждала незначителна. Поддържането на живота започва да става прекалено тежка задача за планетата.

Може би е прекалено късно да се избегне глобалното затопляне; или пък радиоактивния дъжд, скаридите без очи в Мексиканския залив и горящата заради фракинга чешмяна вода. Не могат да бъдат спасени и 78% от вековните гори на планетата или да бъдат възродени 200 вида растения и животни, които сме унищожили.

Но не можем да се предадем – поне не без борба. Точно както се задава икономическа и екологична криза, така се отваря и възможността за цялостно пренастройване на унищожителния механизъм – но само ако го организираме добре, за да бъде ефективен.

Разрухата на природата се увеличава заради необратимото свойство на капитализма да има постоянна нужда да се разраства върху нови площи. Световната индустрия вече обработва и територии, които в близкото минало оставаха непокътнати по политически и географски причини. Днес Северна Америка бива изкормвана, точно както до скоро това своеволие се случваше в други части на света – фракинг, „пясъчен” петрол, дълбоководно сондиране и добив на въглища чрез експлозии, разрущаващи планинския релеф (бел. пр. – „mountaintop removal”.)

Постоянната конкуренция между капиталистите, която намалява печалбите, заставя индустриите да са в постоянно разрастване. Поради тежките пробойни в капиталистическата система, индустрията постоянно се опитва да излиза от ограниченията, в напразен опит да запълни тези дефекти на системата.

Всички форми на класово общество – включително феодализма – притежаваха сходни дефекти, които ги довеждаха до същото – непрестанно разрастване. Но в случая с капитализма вече нещата стоят на по-различно ниво: вместо да съществува необходимост от повече ресурси, за да продължи нормалното съществуване (например за изхранването на растящото население), съществува потребност от постоянно разрастващо се производство, само за развитие на индустрията сама по себе си. Нуждите на обществото нямат значение, дори и самите стоки не са цел – целта е да се натрупва излишък, който да позволява увеличение на капитала. И само това: повече капитал – независимо как. В днешно време това отдавна е прехвърлило всякакви граници, които преди изглеждаха абсолютно нереални.

Но нашата планета е с ограничения – вече достигнати, което прави кризата на 21 век по-различна от предходните световни икономически кризи. Свойство на капитализма е да преработва за своя изгода всеки ресурс и това няма да спре, докато не бъде погубен целият живот на планетата. Тази икономическа система е в съществено противоречие със самия живот.

Системата няма да спре, докато ние не я спрем.

Също така тя разполага с много варианти да се справя с несъгласните – репресията е само един от начините.
Но преди да прибягнат до това капиталистите създават фалшиви проблеми. На принципа на популярния метод за отвличане на внимание посредством медиите: „измисляне на проблем – раздуването му в медийното пространство – мнимо разрешаване”. По този начин хората имат усещане, че се борят срещу несправедливостта, но в действителност това е умишлено оставен защитен луфт, който предпазва от действителни заплахи към статуквото.

За съжаление капитализмът не може да бъде реформиран.

Няма значение колко убедителни са доводите ни против него и начините ни на съпротива.
Изоборите няма да променят ситуацията – „по-честните” политици пак обслужват капиталистическия интерес – това им е работата. Промени в личния начин – дори положителни, също няма да допринесат с много. Както и протести и демонстрации. Планетата ще продължи да загива дори при една по-добре управлявявана и реформирана капиталистическа система. Други варианти като „зелен” капитализъм са само заблуда, която да ни внуши, че експанзивната икономика може да бъде устойчива. Защото нямаме възможност чрез пари да намерим изход от нея.

Ако искаме да се освободим от този кошмар, за да можем да оцелеем – трябва обединено да се борим с капитализма и неговите световни престъпления, докато не бъде премахнат окончателно. Основите на този строй са положени чрез ограбване на земя, войни и робски труд. Хората са в постоянна зависимост, която ги принуждава да продават труда си, за да имат храна и подслон.

Строй, чиито основни принципи са преследването на печалба и непрекъснато икономическо разрастване, няма как да бъде устойчив. Необходимо е да се анализират подробно неговите механизми и да бъдат определени слабостите му.
Капиталистическата система може да бъде атакувана от много страни, но главното е да се съсредоточим върху превръщането на суровините (живота) в стока, посредством експлоатацията на човешки труд. Защото целта на всичко това е да се създава излишък, който остава в ръцете на едрия капиталист – с други думи това е кражба и нищо друго.
За успешно справяне с този ужас – работниците ще трябва да организират сами себе си. Те са единствените, които могат да прекъснат обществените връзки и класовата доминация.

Трябва да се създадат организации, които да използват капиталистическите интереси, за да го отслабят. Засилването на иномическата криза кара все повече хора да се противопоставят на системата и за победа над капитализма тези хора трябва да се обединят.

Движенията за социално освобождаване и еко-организациите трябва да се обединят или никой няма да постигне своята цел. Ново разнолико и открито масово движение е нужно, което да увеличи шансовете за преборването на общия ни враг.
За успех трябва да обединим и структурираме всички наши опити – защото всеки сам по себе си е слаб.

Да създадам всеобхватно и независимо движение, което да се бори с капитализма преди да ни е унищожил!

Източник: dgrnewsservice.org
Превод: Станислав Кертиков