Този човек е прекарал десетилетия в сприятеляване с членове на ККК. Стотици са напуснали заради него

Има доста изписано, снимано и изпято по темата “фашизъм”, както и за борбата с него чрез насилие.

Но още преди десетилетия 58-годишният блус музикант Дарил Дейвис е открил най-ефективния начин да накара член на Ку-Клукс-клан да се откаже от качулката си: приятелство.

Дарил Дейвис има уникално хоби.

В свободното си време той се сприятелява с бели националисти. Много от тях. Стотици. Той отива там, където живеят. Среща се с тях на събиранията им. Храни се с тях в домовете им. Опознава ги, защото по думите му:

“Как можеш да ме мразиш, като изобщо не ме познаваш? Погледни ме и ми кажи в лицето защо трябва да ме линчуваш.”

Той също така е колекционер на мантии и качулки на ККК. Събира ги като сувенири, когато членовете на ККК решат да се откажат от расизма заради приятелството си с него.

Дейвис, християнин, се е срещал с бели националисти в продължение на три десетилетия. Той никога не се е опитвал да стане член на клана им. Просто става приятел с тях и те се отказват от ККК сами. В интервю с The Independent Дейвис казва, че е щастлив да е приятел с бивши членове на ККК:

Чудесно е, когато видиш, че в главите им светва крушка или когато ти се обадят и ти казват, че напускат. Никога не съм се стремял да ги карам да напускат. Просто започнах да търся отговор на въпроса: “Как може да ме мразиш, когато изобщо не ме познаваш?” Давам им възможност да ме опознаят и се отнасям с тях по начина, по който искам те да се отнасят с мен.

Те сами стигат до заключението, че тази идеология вече не е за тях.

Често съм стимул да стигнат до това заключение и съм много щастлив, че от моите срещи и приятелства с тях има някаква полза.

Не всички са фенове на тактиката на Дейвис. Музикантът получава дълбока критика от някои афро-американски лидери, които го наричат ​​”Чичо Том” и “Орео”. Според интервю с The Atlantic:

Той също така попита: “Получавали ли сте някога критики от чернокожи?”

– Разбира се – отвърна Дейвис. “Абсолютно. Не чернокожи, които са мои приятели, които ме познават и разбират откъде идвам. Някои чернокожи, които не са чували интервютата ми или не са чели книгата ми, ме съдят предварително … Бях наречен “Чичо Том”. Бях наречен “Орео”.

Имаше един човек от клон на NAACP, който се заяждаше с мен: “Знаеш ли, работихме толкова усилено, за да се придвижим десет стъпки напред. А ти седиш и вечеряш с врага, връщаш ни двадесет крачки назад.”

Изваждам дрехите и качулките си и казвам: “Виж, това съм направил, за да повлияя на расизма. Имам халати и качулки, висящи в гардероба ми, от хора, които са се отказали от тази вяра поради разговорите ни по време на вечеря. Те се отказаха. Колко халати и качулки сте събрали?” и всички млъкват.

Събирането на качулките на националистите, които се отказват от своите расистки вярвания, е невероятен резултат за Дарил Дейвис.

Историята на Дарил може да се види във филма “Accidental Courtesy: Daryl Davis, Race & America”. Можете да гледате трейлъра тук:

Източник: ijr.com