Не мога да бъда двулична.
Щом се усмихна създавам реалност.
По ми отива да бъда цинична.
Така произвеждам виталност…
Не се правя на друга, това съм.
До болка първична и луда.
Вече спрях да очаквам да втасам,
в тестото ми има и щипка от Буда…
Заставам във лотос, почти медитирам,
но хладният разум изяжда страстта…
Посоките много, а път не намирам
и все по – мъглив става той с възрастта…
А вие ме сочите с пръст и крещите:
Ти на коя пък се правиш, я стига…
Превръзка от злоба ви пари очите,
от другият край със любов ви намигам…
Аз ли, не сте ме разбрали, за Бога
аз съм замислена чаша със течност…
В нея събрала съм колкото мога.
Любов, грехове и много човечност…
През зъби грухтите: „Каква тъпанарка”
и в свойте си кочини газите кал…
Не съм като вас, аз съм бунтарка,
със всичко това дето Бог Ми е дал…
автор: Величка Русева
RSS