Какво общо имат Босна, България и Бразилия?

И ето, че отново се случва едно и също навсякъде: от Турция до Босна, България и Бразилия, безкрайната борба за истинска демокрация резонира по целия свят.

Какво е общото между парк в Истанбул, бебе в Сараево, началник на сигурността в София, телевизионна станция в Атина и автобусни билети в Сао Пауло? Колкото и случайна да изглежда тази последователност от първопричини на пръв поглед, една и съща тема обединява всички тях. Всяка една тема или причина за протест спомага по свой собствен начин да се разкрие задълбочаващата се криза на представителната демокрация в сърцето на модерната държавност. На пръв поглед дребни въпроси дадоха искрата, която запали всички масови протести и демонстрации по всички краища на всяка една от тези страни. Те доведоха до скорошните сблъсъци на хората с държавата им.

В Турция протестиращите са на улиците в ежедневни сблъсъци с полицията от повече от две седмици, в отговор на опит на държавата да изкорени дърветата и да разруши любимия на хората парк Гези, за да възроди на същото място казарми от времето на Османската империя. Но, при продължителен анализ на протестите се оказва, че бруталните репресии на полицията срещу движението #OccupyGezi  е искрата, която запали народното недоволство и даде светлина на широк спектър от проблеми и искания, които също бяха включени в протестите и посланията им. Те разкриха кризата в управлението на авторитарното неолиберално правителство на Ердоган.

Сега, протести заради подобни привидно „тривиални“ местни оплаквания предизвикват масови демонстрации и другаде. В Бразилия, малки протести срещу повишаването на транспортните такси в Сао Пауло разкриха изключителната бруталност на полицейските сили, които агресивно нападнаха протестиращите  – оператор, напръскан с лютив спрей, застрелването на фотограф в окото с гумен куршум и арестуването на тези, които носеха оцет, за да се защитят от сълзотворния газ. След четири нощи на жестоки репресии тази седмица, сега изглежда, че протестите набират скорост.

Изглежда също, че на хората им е писнало от увеличаващата се инфлация, разпадането на инфраструктурата и упорито високите нива на неравенство и престъпност. Много от хората в Бразилия са възмутени, че правителството е готово да инвестира милиарди в огромни проекти (които бразилците наричат „фараонски“ – бел. ред.), с които не само пренебрегва тежкото положение на народа, но и активно го застрашава още повече.  Милитаризацията и сплашването на бедните в селата в навечерието на World Cup 2014 и Олимпийските игри през 2016 са пример в това отношение. Както обикновено, управляващата работническа партия изглежда по-загрижена да задоволи очакванията на столицата, отколкото на работниците.

Същевременно в Сараево, за едно семейство се оказва невъзможно да получи документ за самоличност за своето болно бебе, с който то да може да пътува извън страната. Детето се нуждае от спешна медицинска помощ, която не може да получи в Босна и Херцеговина,  а проблемът с документите разкрива фундаменталните недостатъци в сърцето на уж демократичната пост-югославска държава. На 5 юни, докато правителството беше заето да преговаря с чуждестранни банкери, за да привлече нови инвестиции, хиляди хора се събраха и окупираха площада на парламента. Това временно блокира държавните политици в сградата и принуди министър-председателят да избяга през прозорец.

Докато етнически фракции се борят за политическата власт, босненци продължават да страдат. Политиците в Босна играят расовата и религиозната карти, като по този начин се надяват да задържат хората разделени, докато разпределят помежду си финансовите облаги от чуждестранни инвеститори, Световната банка и Европейските заеми за развитие. Но в знак на това, че повечето етнически разделения са изградени по по-скоро политически път, отколкото по социален, протестиращите от Окупирай Сараево сега имат едно просто съобщение до своите политици: „Вие всичките сте отвратителни, без значение към кой етнос принадлежите.“

В петък, България се присъедини към тази вълна на недоволство, започната в Тунис и Египет през 2011 г., и наскоро възродена в Турция. След назначаването на медийния (и мафиотски) магнат Делян Пеевски за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), десетки хиляди излязоха по улиците на София и други градове на страната, за да протестират срещу неговото назначаване. То само по себе си беше одобрено от парламента без дебат и с едва 15 минути между номинацията му и (предварително гарантираното) му избиране.

Скандирайки „Мафия!“ и призовавайки Пеевски да подаде оставка, българите предупреждават своите политици, че са достигнали границата на търпимост. Преходът на държавата от комунизъм към демократичен капитализъм, довежда до възможност за малка група от олигарси да забогатеят от обществени и държавни притежания. За това време България е била ефективно управлявана от клептократите на мафията.  („клептокрация“ – форма на управление, в което държавните решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг хора, които са на власт – бел. ред.) Както във всяка капиталистическа държава, политическият и бизнес елитът в България са се слели в един, ограбвайки хората от обещанията за демокрация, които българите направиха по времето на тъй наречения „Край на историята“ (отнася се до достигането на определена политическа и икономическа система, която се смята за край на човешката социокултурна еволюция и крайна форма на типа човешко правителство/управление; идея развита в „Утопия“ на сър Томас Мор, както и трудовете на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Карл Маркс и Франсис Фукуяма – бел.ред.)

По това време Гърция най-накрая се събуди от насилствената дрямка, която й бе наложена. Това се случи в следствие от решението на Антонис Самарас да прекрати работата на националната телевизия на страната (ERT), което влезе в сила на момента. Това доведе до уволнението на 2,700 работници, без никакво предварително предупреждение. Работещите в ERT окупираха телевизията и радиото, като продължиха да излъчват програмите си на живо. Това превърна ERT в първата независимо управлявана от самите работници публична телевизия в Европа. От тогава към тях са се присъединили десетки хиляди протестиращи, които в четвъртък проведоха национален протест срещу затварянето на телевизията.

На пръв поглед, сигурно изглежда, че тези протести са в отговор единствено на локални проблеми и би трябвало да бъдат разглеждани единствено като такива. Но докато всеки контекст има своите си особености, които трябва да бъдат взети предвид, би било наивно да не обърнем внимание и на тези теми, които ги обединяват. Както моят приятел и колега в ROAR – Леонидас Ойкономакис току що отбеляза в последната си публикация, турските бунтове може и да са започнали заради няколко дървета, но това не бива да ни пречи да виждаме „гората“ зад тях – очевидното структурно измерение, в което се намира тази нова вълна на недоволство.

Ако погледнем от по-близо всеки един от протестите, можем да видим, че те не са толкова социални в крайна сметка. В действителност, всеки един от тях, по един или друг начин, е свързан с влиянието на финансови и бизнес интереси над традиционните демократични процеси, и на дълбоката криза до която всичко това е довело. Освен това, протестите демонстрират, че „разделяй и владей“ е практика на управляващата каста навсякъде – провокират религиозното срещу светското, босненци срещу сърби, черни срещу бели, бедни срещу не толкова бедни, местното население срещу емигрантите – всичко това са просто стратегии, които да ни пречат да осъзнаем собствената си сила.

С една дума, ставаме свидетели на това, което Леонидас Ойкономакис и аз наричаме „резонанс на съпротивата“: социални борби в единия край на света, могат да преминат отвъд своите граници и да вдъхновят протестиращите другаде да вземат нещата в свои ръце и да не се оставят на правителствата си. По този начин да се постигне истинска свобода, социална справедливост и истинска демокрация. Резонансът на тези борби отвъд националните, етническите и религиозните граници ни казва, че три десетилетия на неолиберален мир след „Края на историята“ не са били въобще „мир“; те са били просто временната победа на другата страна в скрита глобална война на класите.

Сега това достига до своя край. Ново ляво движение набира сила, вдъхновено от новата си автономна същност, която отдавна се е очистила от старите идеологически завещания и колективни самозаблуди, които бяха повод за събитията от Студената война и назад. Едно от скандиранията на протестиращите в Сао Пауло разкрива всичко, то гласи: „Мирът свърши, Турция е тук!“ Така са и България, Босна и Гърция – както и в Тунис, Египет, Испания, Чили, Мексико, Квебек и на всяко друго място по света, където хората се надигнаха в глобален протест за истинска демокрация.

Краткото обобщение за тези на власт е просто: ние сме навсякъде. А цялата работа с глобалното окупиране? Това е само началото.

Източник: roarmag.org
Превод: Carrie