През 1990-та година космическият апарат Вояджър 1 е на около 6 милиарда километра от Земята и заснема от това огромно разстояние нашата планета.
Вдъхновен от тази снимка, през 94-та Карл Сейгън пише книгата “Бледата синя точка”. Уводът към нея е вдъхновението за това клипче. Ето и целият текст, преведен на български.
От тази далечна гледна точка Земята може да не изглежда особено интересна. Но за нас тя е различна. Помислете пак за тази точка. Това е тук. Това е вкъщи. Това сме ние. На нея всеки когото обичате, всеки когото познавате, всеки за когото сте чували, всяко човешко същество което някога е съществувало, са изживели живота си. Сумата на всичките ни радости и страдания, хиляди уверени религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец и събирач, всеки герой и страхливец, всеки създател и разрушител на цивилизации, всеки крал и селянин, всяка влюбена двойка младежи, всеки майка и баща, обнадеждено дете, изобретател и изследовател, всеки учител по морал, всеки корумпиран политик, всяка “суперзвезда”, всеки “върховен вожд”, всеки светец и грешник в историята на нашия вид са живели тук – на една прашинка увиснала в слънчев лъч.
Земята е една много малка сцена в една необятна космическа арена. Помислете за реките от кръв пролети от всички тези генерали и императори за да могат славно и триумфално да станат за момент господари на част от една точица. Помислете за безчетните жестокости причинени от обитателите на едно ъгълче на този пиксел на едва различимите обитатели на друго ъгълче. Колко чести са техните неразбирателства, колко готови са да се избият едни други, колко трескава е омразата им. Нашите позоьорства, нашата въображаема само-важност, заблудата, че имаме някаква привилегирована позиция във вселената, биват предизвикани от тази точица от бледа светлина. Нашата планета е самотна прашинка в огромният обгръщащ ни космически мрак. В нашата незначителност – всред всичката тази необятност – няма и намек, че помощ ще дойде от някъде другаде да ни спаси от нас самите. Земята е единствения до момента известен ни свят, приютяващ живот. Няма другаде, където, поне в близкото бъдеще, нашият вид би могъл да са пресели. Да посетим – да. Да се заселим – не още. Харесва ви или не, за момента Земята е мястото на последната ни битка. Казано е, че астрономията е смиряващо и изграждащо характера преживяване. Може би няма по-добра демонстрация на безумието на човешката самонадеяност от този далечен образ на нашия дребничък свят. За мен, той подчертава нашата отговорност да се отнасяме по-внимателно едни с други и да съхраним и ценим бледата синя точка, единствения дом, който някога сме познавали.
Текст: Carl SaganМузика: Hans Zimmer “You’re So Cool”
Анимация: Adam Winnik
Превод: lowstef.wordpress.com
RSS